Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е случи се пред мен, Слави Т. Трифонов го погледна в очите и му каза: Колко пари искаш
  • Новини

Истина е случи се пред мен, Слави Т. Трифонов го погледна в очите и му каза: Колко пари искаш

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
sdaskdasgoaspdasidas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един от зрителите имал щастието, да присъства на подкаста „При Тото“ в епизода с гост Слави Трифонов написа интересен текст и качи любопитна публикация в социалните мрежи. Споделяме преживяното и написано от Иван Арнаудовски:

„Прекрасен епизод, продължи около три часа, Слави влезна в образа си на водещ и показа на Йонислав Йотов – Тото как се прави, а той вместо да се подразни, заяви, че това е много полезно и в момента трупа опит.

Разговора им мина през много теми. От детството на Дългия от село Учиндол, през казармата, учението, шоуто му и до това какво прави той в момента.

Слави на няколко пъти бе много откровен и каза, че няма какво да крие от водещия, публиката и зрителите, които ще гледат това по в социалните мрежи.

Момент от подкаста между Йонислав Йотов – Тото и Станислав Т. Трифонов, в който Дългия изпада в откровения.

Един момент се заби в паметта ми. В миг на импровизация Слави Трифонов се възмути, че водещия Йонислав Йотов пие и пуши. Няколко минути се дърлиха затова, след това Дългия го погледна в очите и му каза колко пари искаш, ча да спреш и повече, да не пушиш. Цялата зала изпадна в смях.

Темата не беше продължена, а последваха истории за казармата, които бяха пленителни. Когато излезе в социалните мрежи го гледайте, препоръчвам Ви“, пише потребителя на социалните мрежи.

Преди дни стана ясно, че Слави Трифонов е гостувал на подкаста „При Тото“ в разновидността „При Тото MEGA“, което е изнесен подкаст, гостуващ в различни градове. Видеото от гостуването се появи онлайн преди ден. Първото нещо, което прави впечатление, е, че при обявяването на госта, самият Слави Трифонов вече е там и чака Йонислав Йонов.

Началото на разговора между Трифонов и Тото протича в опити рапърът от Скандау да зададе някакви въпроси, които си е намислил, срещайки постоянния (макар и добронамерен) отпор на Слави да отговаря. Все пак Слави Трифонов успява да сподели, че е бил много кротко дете, докато не дошъл пубертетът, който „го треснал по главата“ и го превърнал в животното, което е.

„Беше ми трудно да разбера, че е по-важно да имаш приятели, отколкото да имаш шестици.“, споделя Слави. „Стигнах сам до тоя извод – че приятелството и приятелите, и това да имаш среда е по-важно.“ Когато трябва да избира на какъв музикален инструмент иска да свири в музикалната гимназия в Плевен, Слави избира виолата. „Мислех, че виолата е саксофон. И затова се шокирах, когато отидох за първи път и видях, че виолата прилича на цигулка. Но вече бяха казал.“

Разговорът върви сравнително хронологично и стига до казармата. „Казармата беше много сериозен тест за мен. Много е трудно да се интегрираш. Аз бях от последните набори, част от социалистическата казарма. Ако си човек, който обича свободата, ако си такъв типаж, това е абсолютно невъзможно място за съществуване. Има много сериозни ограничения. Казармата е място, от което съм разбрал много неща.“, каза Слави за времето, в което е бил в казармата. Попитан от Тото дали има хора от казармата, с които и до днес са приятели, Слави отговаря, че има и дори човекът, който му е бил началник в казармата е бил и „отново ще бъде депутат от „Има такъв народ“. „Има и още един човек, който също ми беше началник в казармата и също беше част от парламентарната група на „Има такъв народ“ и не си е направил нов политически проект. Или не е отишъл в друг проект.“, завършва темата Слави.

След това става дума за Евгени Димитров, за когото Слави казва, че е гениален и добавя: „Говорим си вчера и аз му казвам „Добре бе, ако беше поел по друг път, а не с такъв долен, мазен чалгар като мене, сега можеше да си министър на културата. Можеше като този, дето го покани президентът – композитор, можеше да махаш там и да станеш министър на културата или ректор на Консерваторията. А ти с мене правиш тука някакви чалги.“

„Какъв, според теб, е типажът човек, който казва, че аз съм чалгар?“, обръща се Слави към Тото, след като става ясно, че Тото се дразни на коментари, в които се твърди, че общата им песен „Изкушение“ е чалга. „И какво означава чалгар? Чалгар значи да те омаловажат, затова го казват. Тоест те казват „той е чалгар“, омаловажавайки това, което правиш“.

Слави Трифонов разказва за съдбата на „Каналето“, как то е било спряно и прави паралел с просташката песен за Лена Бориславова, дело на неговите сценаристи, заради която е писал обяснение пред Комисията за дискриминацията. „За 30 години нищо не се е променило. Спряха „Каналето“ за нещо подобно. „Ку-Ку“ го спряха за нещо подобно.“

„Според мен няма хубав или лош протест, но е хубаво, че има протести, че имаме свободата да протестираме. Това е толкова важна гаранция за това, че живеем в свободна държава.“, казва още Слави.

Тото и Слави Трифонов продъжават да разговарят по теми като създаването на Българска музикална компания (БМК), Джоко Росич и жените като вдъхновение и най-голям проблем. Разбира се, стига се и до създаването на телевизия „7/8“ и въпрос на Тото защо се е захванал със собствена телевизия, на който Слави Трифонов отговаря: „Заради свободата, приятелю. Нямаше как да бъда свободен в bTV повече. Нямаше тази възможност. Аз съм свободен човек и всички мои колеги са свободни хора. И заради този референдум, който направихме и с който не беше постъпено правилно, направихме и политически проект. Трудно се реализират тези неща. Важното е да постъпваш правилно. Цената понякога е много висока, но човек сам си избира.“

„Трябва да има музика, която е бизнес и музика, която е изкуство. Въпреки че напоследък класическата музика, с която аз съм израснал настина, и тя се превръща все повече в бизнес, защото различни музиканти, които свирят класическа музика, правят шоу и така събират много зрители в големи зали.

„Ако вие управлявате, ще ми дадете ли да правя политическа сатира?“, пита Тото. „Разбира се“, отговаря Слави, „Свободата е най-важна. Но властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно, това не е моя мисъл. Но това е факт, наистина е така и аз го виждам с очите си.“ Слави Трифонов твърди, че песента за Лена е създадена по инициатива на сценаристите му и той дори не е знаел за какво се пее. „И до ден днешен съм чувал само първия куплет на песничката. Нямам представа за какво пеят. Но веднага ме дадоха в комисия за защита на жените от дискриминация. Вчера пуснаха сценаристите пак песничка, само че за Бойко Борисов. Викам си сега ще ме дадат на комисията за защита на животните.“

„Бойко Борисов стартира от мое телевизионно предаване. Той беше главен секретар. Дойде и влезе облечен в кимоно. И чупи едни дъски при мене и ми подари куче. Между другото, той е основен радетел за признаването от световната киноложка комисия на породата българско овчарско куче. А аз след това го подарих на Албърт Парсънс, той почина, беше шеф на bTV. И аз тогава си казах брей, той не е политик. И се сприятелихме. После той стартира политическа кариера, аз, както знаеш, не спирах да се е*авам с всичко и с всички. И тогава те се засегнаха, аз пък мразя да ми се засягат. И така. И аз в момента трябва да взема подобно решение дали да се занимавам с политика и реших, че трябва да си нося отговорността.“

„Според мен човек, който трябва да управлява, да притежава власт, пари или слава, трябва да може много лесно да се освободи от тях. Не трябва те да са му най-важното нещо.“

Към финала на „При Тото MEGA“, Слави Трифонов разказва за интервюто си с легендарния режисьор Тери Гилиъм, по време на гостуването му в „Шоуто на Слави“, което тръгва кофти, но накрая завършва с признание от Гилиъм, че се е почувствал все едно пак е в „Монти Пайтън“.

Разбира се, няма как да не се стигне и до споменаването на Николаос Цитиридис, който „смени“ Слави Трифонов в ефира на bTV. „Според мен една телевизия като bTV трябва да има тебе като телевизионен водещ, а не Николаос Цитиридис. Изумително е, че му знам и двете имена. Не гледам предаването. Нямам време за глупости, имам си друга работа. Всеки може да прави каквото си иска, няма проблем. Въпросът е, че някои неща трябва да се правят професионално. Не познавам момчето, нямам нищо против него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8-годишно дете с много агресивен рак се нуждае от средства за лечение в Германия
Next: Пам Веледис – момичето от Ергенът 2: Ще Ви кажа цялата истина въпреки последиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.