Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинските предсказания за България:Те ще ви отворят очите ,но и много ще ви стресират-Ето какво ще се случи
  • Новини

Истинските предсказания за България:Те ще ви отворят очите ,но и много ще ви стресират-Ето какво ще се случи

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
stoichokekrkeevev.jpg

Зловещи или не предсказанията на нашите пророци се сбъдват винаги.

Интервю на Стойчо Керев с Христо Нанев за Новото познание

„Ще дойде време, когато една трета от територията на страната няма да е в границите на България.“ Предсказанията на нашите ясновидци и феномени са смайвали света с точността си. Ванга и прогнозите ѝ са цитирани дори и от авторитетни научни издания. „На кръстопътя свистят остри ветрове, там се правят и развалят най-много магии. Трудно се живее в такъв район, но пък е страшно полезно закаляване на душите“, казва Слава Севрюкова. „Много работи ке станат. Ама чудото в България ке е след 60 години. Ако политиканите скарат народа и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор.“ – казва пророчицата Ванга.

Водещ: Г-н Нанев, здравейте. Има ли нещо, което да отличава всички тези ясновидци, пророци от останалите по света?

Хр.Н.: Здравейте. Е, може би този божествен белег, който те имат, а останалите едва ли. Може би тази тяхна възможност да разбиват границите между световете, между миналото, настоящето и бъдещето, и да бъдат навсякъде. Нещо, което ние не го можем, или може би донякъде с помощта на техниката, на електрониката навлизаме в световете, но не като тях. Или това, което съвременният човек вижда за бъдещето, ние го наричаме фантастика, или една футурология, която е под въпрос. Това, което виждат пророците често пъти е една реалност.

В. Тези предказания за България са не толкова добри?

Хр.Н.: В анонса на разговора бе казано, че една-трета от България ще се откъсне към друга страна. Това предсказание, което прави Слава Севрюкова е факт. Да го тълкуваме така: Казвам, за да вземете мерки и да не се случи. В този смисъл тук има и мърдостта да бъде на едно по-висше духовно ниво. Или ние, когато започваме от българските пророци, трябва да се върнем и леко към Нострадамус, който става известен и живее с едно предсказание. И то е това, че френският крал Анри Втори ще загине прободен на две места. И това се сбъдва.

В: Да се тревожим ли от мисъл формите, например?

Хр.Н.: Страшно нещо е човешката мисъл. Тя може да променя света, да го преобразува. И когато е от дъното на душата, силата ѝ многократно се разраства. Но аз имах предвид това, че Нострадамус прави едно голямо предсказание, и приживе става известен. А Слава Севрюкова, Ванга, Петър Дънов, преподобна Стойна имат множество предсказания, на които ние сме свидетели, че са станали. Те са нашите велики предсказатели, и много други покрай тях, разбира се. На мен ми е много трудно да отделя от всички стотици предсказания за България най-значимите, най-важните. Ще се опитам и сигурно някъде ще пропусна. Не по-лесно е да фиксирам за кои пророци, предсказатели да говорим. Но аз ще се спра тук на Слава, на Ванга, Петър Дънов и Преподобна Стойна. Като винаги остава един прозорец, че нещата биха могли да бъдат допълнени и още, тъй като никога не са в окончателен вариант.

В: Как да отсеем истината от спекулацията?

Хр.Н.: Тук бих казал, че покрай тези хора със свръхсетивни способности винаги има един шлейф от легенди. Винаги има мистика, която разсейва това, което те са казали и се мултиплицира или някой го е разтълкувал по някакъв начин и то е тръгнало в публичното пространство. За това е толкова деликатна тази тема, за която ние днес ще говорим. Ако започнем от предсказанията, не сбъднатите, а тези, които вече се сбъдват и реализират. Бих започнал от Слава с онова нейно видение за бъдещето, когато тя казва, че ще дойде време, когато много българи ще излязат извън страната ни и тя ще оредее. Нещо подобно казва и Ванга за бъдещето на България.

Тя казва, че се учудва защо толкова много наши сънародници заминават извън граница. И тя казва: Ама те след време ке се върнат отново. И тогава ке стане добре за България. И какво толкова търсят – пари, богатство – няма да го намерят там. България е богатството. Тук има и някои други предсказания за бъдещето на България. Нека да започнем от тревожните. Това пророчество, което вие анонсирахте в началото, за опасността от отцепване на част от югоизточната наша територия към една близка нам съседка. Това предсказание е правено по време на възродителния процес и затова някои го тълкуват, че то е едно възмездие за онези насилия, които са извършени над нашите сънародници от мюсюлмански произход. Това е едното тълкувание.

Второто тълкувание обаче е малко по-зловещо и то дава възможност да се приеме, че се крие сериозна опасност за едно отродяване на тази територия от нашата страна. Нещо, което е реалност, уви, в съвремието – със строежа на повече джамии, отколкото християнски църкви в онази югоизточна територия. С това, че се говори не на матерен език, преобладаващо сред онази част от населението. Че се слушат повече чужди електронни емисии, че властват проповедници, които идват от близки нам страни и промиват съзнанието. А и много пъти част от парите на данъкоплатците отиват в тази област, което е, бих казал, не съвсем простимо. И все пак Ванга има също едно подобно пророчество. Тя казва: Нищо добро не чакайте от Турция. Аз не искам да хвърлям масло в тези пламъци.

В: Турция казва Ванга категорично…

Г: Аз бих казал и това, че ние прекрасно се разбираме със съседният нам народ, и с тези хора, които изповядват исляма и нямаме никакви проблеми. Проблемът идва от външните опити, които тихомълком се прокарват като промиване на самосъзнанието на хората. И това е тревожно. Слава казва: Аз го казвам, за да не се случи. И дано да не се случи, защото и това е част от пророчеството, да не се случи. И много други предсказания за бъдещето на България. Защото тук има един такъв процес на промяната в страната. Отново Слава Севрюкова: “Тъкмо ние ще влезем в Европа и светът ще тръгне на зле”. Ние влязохме в Европа, започна световната криза. Да, това е едната страна на тълкуванието на това предсказание. Но има и една втора посока, и тя според мен е дори още по-тревожна.

Макар че ако се върнем към първата, Бог знае колко благини не ни даде Европейският съюз, защото не се вдигна нашето благосъстояние, ние продължаваме да бъдем на опашката на Европа и да кретаме. Но тук има и едно друго пресказание на Слава Севрюкова, която казва: “Ще дойде време, когато тези, които сринаха България, ще получат възмездие.” Нещо подобно се предава и в предсказанията на Ванга. Тези, които не се грижат родителски за страната, ще дойде време, когато те ще получат своето възмездие. Но има едно предсказание на Слава, което го подкрепя и Ванга, която казва: “Ще дойде време, когато жена ще изиграе важна роля за спасяването на България. И тази жена ще е духовен тип жена”. Ванга казва: “Руса жена ке помогне на страната”. Оказва се, че отново жена ще изиграе съществена роля. И тук се мисли, дали ще бъде премиер-министър, президент, защото има такива неща, за които се стягат в страната. А може би просто все по-голяма роля ще се дава на женското съсловие в политиката, в управлението на страната, така както в Румъния, където нещата започнаха сякаш да излизат от дупката, от кризата.

Вероятно някакво подобно тълкувание би могло да се разглежда в посока на жената като събирателен образ, на отговорната жена – политик, майка на чедата на България, които сега я напускат. И едно предсказание, отново на Слава Севрюкова: “Предупредете нашите сънародници, които са сега в чужбина, да се прибират докъм 2023-2025г., защото нататък ще бъде трудно”. Нещо подобно отправя към съвременните емигранти като предупреждение и Ванга. И тя ратува да се приберат българите от чужбина. Но за какво се касае, дали само за спасяването на страната или за някои природни изпитания. Защото Слава предупреждава: Не си мислете, че земята, по която стъпваме, ще е все земя. Ще оцелеят хората по високото. Отново многосмислено предсказание. Хората по високото – дали ще се разтопят полярните шапки, или хора, които са високо издигнати. Защото Петър Дънов предсказва, че духовно извисените хора ще спасят България. И той казва така: “Когато дойде трудното човекът, който е направен от кал, няма да оцелее. Ще оцелее човекът, който е създаден от вода и дух”. Отново едно многозначно предсказание. Вода и дух – духовно издигнат, духовно извисен човек.

Природните катаклизми, които се задават. Преподобна Стойна в едно от своите пророчества говори как ще дойде време, когато река Струма ще се разшири и ще стане широка колкото Дунава. И тогава ще се отвори един провлак (с мои думи го предавам) в Бяло море, и то ще стане като Черно море. И тогава Бяло море ще стигне до България. Затварям тази скоба от предсказанието на Стойна. Петър Дънов казва: “Не се стремете да отивате към Бяло море, то само ще дойде при нас”. Виждате аналозите, как добре импонират едното предсказание с другото предсказание. Това на Ванга с това на Слава. Явно са закодирани промени, които се задават в геопланетарен план, и които слабо ще засегнат нашата страна, ако приемем че се касае за разтопяването на полярните шапки.

В: Сателитни снимки направени през 90-те и неотдавна на едни и същи географски райони сравняват състоянието на полярните шапки с това в наши дни. Фактите са шокиращи.

Хр.Н.: Да, безспорен факт. И тези процеси се извършват. Въпросът е как ние ще реагираме на това, и дали не е предсказанието на Слава – до 2025г. да се връщат нашите сънародници, защото тя предвижда, както и Ванга, че някои страни ще изчезнат. И тогава ще има пренареждане в геопланетарен план. Някои народи ще се местят от едни места на други, а ние като високопланинска страна имаме шанс да оцелеем. Подобно предсказание дава и Дънов: Ние сме нависоко. Духът на българинът трябва да бъде нависоко.

Слава Севрюкова: “След по-малко от 20 години една трета от територията на страната няма да е в границите на България”. Предсказанията на нашите прорицатели са смайвали света с точността си. Ванга и прогнозите ѝ са цитирани дори и от авторитетни научни издания. Чудото в България ке е след 60 години, казва тя. Ако политиците скарат народа и той започне да се мрази, ще дойде глад и мор.“

Хр.Н.: Отново Слава казва: В България се явяват извисени души и принизени души, и затова сме богоизбран народ. Защото в тази битка между едните и другите, тези искри, които прескачат, това ни дава възможност да растем. Петър Дънов: България е черния дроб на света.

В: Това пречистване да минава през всички нас…

Хр.Н.: Всички токсини минават през черния дроб. Той е кръвотворен орган, дава сила на организма. Човек може да живее без далак, без един бъбрек, но без черен дроб животът свършва. Жизненоважната роля на българите – да минем през тези огромни страдания, да пречистваме света. Аз съм си мислил много пъти за това. Тези принизени и извисени наши сънародници. Ние като народ сме много талантлив народ, това е факт, никой не може да го отрече. В много области. Но забележете, ние сме талантливи в извисеното, в науката, в изкуството. Но страшно талантливи и в принизеното, престъпността дори. Дори и в тези процеси, които се въртят край нас и няма излизане.

В: Къде е границата на тези провиждания?

Хр.Н.: И тук е мярката, духовността. Духовността поставя рамката на морала. Има ли духовност, ще има и морал. Той е съставка. Без морал няма духовност. С други думи, ако вземе връх духовността, тогава ще се отсеят тези част от хората, тези наши събратя българи, които работят в негативен план. И които една част ни излагат и злепоставят в чужбина, защото са гениални в лошото. Така че тук е мярката да работим за доброто. Много, много важно. И тук е мястото на нашите големи предсказатели. Те радеят за това, те се борят за това. Изключително трудна съдба на нашият народ. Но след трудните предсказания идват и добрите.

В: Тези предсказания стряскат или възпитават?

Хр.Н.: Веднага ще си позволя да ви контрирам с репликата, че това предсказание изтича като срок през 2039 г. не е толкова далеч. 2039 г. ние ще стъпим на крака окончателно. А Слава предвижда и по-рано. Защото има податки от хора, които са ми предавали някои от тези предсказания, че тя е казала дори, след 2017-18 година жената в България ще заеме важни властови позиции.

Второ предсказание: „Духът на прероденият Давид е тук в България” казва Слава Севрюкова. Той ще изиграе изключително важна роля на политик и тогава ще оттласне страната напред. Ванга казва: “Ние сега сме зле, но тук ке дойде един шивач и крояч, който ще скрои така добре дрехата, че всичко при народа ще тръгне добре”. И това ще бъде дреха (тя говори за законите), едно въвеждане на някакъв порядък в страната ни. Отсяване на зърното от плявата. И този човек, казва тя, е висок, слаб, той идва от чужбина. Но той не е Симеон, уточнява това. И когато той заеме важна позиция, тогава нещата ще тръгнат.

Има близост в двете предсказания, и на Слава, и на Ванга. Сякаш вървят в една паралелна област и това дава много надежда. И действително ще стане. Аз започнах от Румъния, където се извършват процеси, които сякаш ги тълкуваме под сурдинка за онова, което става. Много скоро подобни неща ще дойдат и в България. Ще дойде време, предсказва Слава Севрюкова, когато извисени умове ще излязат от нашата страна. Те ще прославят страната ни, ще я прославят в чужбина. Ванга казва: След време в чужбина ще гледат добре на нас, българите. И ние ще се радваме, че сме българи. Същевеменно едно друго предсказание – много деликатно, много фино. Вие в едно от предходните предавания ме бяхте попитал защо в Русия толкова много държат на Ванга. Те дори направиха игрален филм.

В: Документалните са повече от десет.

Хр.Н.: Но тя казва в едно свое предсказание за бъдещето на България: Този политик ще изведе България напред, който стопли отношенията с Русия. Много деликатна област на тълкувание с оглед на съвременните тенденции. Но така е днес, какво ще бъде утре – ние допускаме. И при това още едно предсказание, което звучи еретино с оглед на съвременното движение на страната и нейните ориентири: Не в брат Джон е спасението, а в дядо Иван. – Ванга, отново за нашите отношения с Русия. Не говорим за Путин, говорим за Русия. Тази братска нам славянска страна, която ще изиграе важна роля. Ванга казва: “България е майката на славянството, Русия е бащата на славянството. И ние ке дадем важен принос за света чрез славянството”. Слава Севрюкова също потвърждава, че много важни промени ще настъпят чрез славянството. И нашата мисия е свързана с това да дадем културен тласък в развитието на славянските народи.

В: С тези учебници по история как ще стане това, г-н Нанев?

Хр.Н.: Ще стане. Ние възкръсваме от пепелищата, имаме тази способност. И ако говорим точно за тези духовни вълни, които идват от България, нека се върнем към нашата история. Ние даваме на славянството писмеността. Когато ние падаме под турското робство – силен тласък на Русия чрез нашата книжнина, която отива в Русия – и я въздига и я възражда, и я прави световна сила – пак чрез нас. Третата духовна вълна, която ще излезе от България – това е културния подем и развитието на духа. Тогава, и Слава, и Ванга, и Петър Дънов, и Стойна Преподобна, вещаят времена, когато България ще се издигне.

И то ще се издигне, Слава С. казва, ще бъдем Швейцария не само на Балканите. И повече от Швейцария ще бъдем в Европа. Петър Дънов предвижда един духовен възход на българите, които ще се славят по света с това, че сме българи. И тези срокове не са далече. Ние рамкирахме донякъде – сроковете могат да бъдат подвизни, може да настъпи и промяна. Слава казваше, това го имам от личен разговор с нея. Най-много се бърка във времето. Може и някъде да се сгреши във времето, защото информацията идва в духовен план. В света на отвъдното, в света на духовното времевата категория е съвършено различна. Но важно е да гледаме с оптимизъм напред и да реализираме с чест и достоинство нашата мисия като българи.

В: Не искам да бъда ваш опонент след такива добри думи, но много бих се радвал, ако всичко това е така конструирано, че на него да станем свидетели ние, а не поколенията след нас.

Хр.Н.: Аз съм убеден, че може да сме съвсем побелели, но ще доживеем до едни добри времена, убеден съм. Идва това. Най-тъмно е преди зазоряване. Сега е тъмно, но има светлинка. Съгласете се, че тук-таме проблясват светлинки. И ако висшите водачи на страната се съобразят се съобразяват, четат, внимават, или поне техните съветници. С някои от тези предсказания ще има по-ускорено, по-бързо развитие в тези посоки. И тогава наистина, дай Боже, България да заеме с чест достойно своето място, което е имала и в миналото.

В: Г-н Нанев, благодаря ви.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно защо е бил убит от спецслужбите в Киев член украинската делегация за преговори с Русия
Next: Неочаквано добра новина от последните минути! Русия обяви временно примирие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ангел Силянов от село Галата, който бе в неизвестност от над 3 дни, е открит обесен. Това твърди „България днес“, като се позовава на първа братовчедка на загиналия 32-годишен мъж.
  • Извънредно! България прати 4 изтребители над Черно море, разгърна наземни сили
  • Край! След 14 години БТВ сваля Петя Дикова от ефир! Причината е смайваща
  • Радев за акцията в Сунгурларе: Намериха се смели прокурори. Схемата започна да се разплита и това е само началото. Няма да спрем, докато правоохранителните органи не стигнат до върха на олигархичната пирамида
  • Шокиращи подробности бяха разкрити в съда в Пловдив по делото срещу 14-годишното момче от Стара Загора, обвинено за убийството на майка си
  • Шефът на НАП: Влязохме в складовете на веригите, няма как да има цени като в Мадрид и Париж
  • 14-годишният, убил майка си в Пловдив, е изпълнил ритуал с ринуски на пентаграм – Виж повече
  • Фолкпевецът Фики Стораро, който е баща на две деца, май ще се радва поне едно от тях да наследи музикалния му талант, ако не и двете
  • Знаков роден бандит каза кой уби Алексей Петров…
  • Сертификация за висококачествени български храни и промяна в храненето на децата са сред приоритетите, които шеф Силвена Роу

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.