Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинските причини за войната в Украйна
  • Новини

Истинските причини за войната в Украйна

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
germmmanynany.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Автор: Дахер Ламот, ФБ

Ще се възползвам от спечеленото оспорване с Фейсбук за да кажем истинските причини за войната в Украйна. Вместо да си късаме ризите за едните или за другите. Има достатъчно канали в социалните мрежи, които компетентно могат да обяснят по-подробно.

I. ЗАЩИТА
Първото нещо, което притеснява Русия е географията на Украйна. Откъм централна Европа до Русия няма планина и теренът е почти равнинен. Ако Украйна се присъедини към НАТО, то тогава ще е много лесно да се нахлуе към Волгоград и да се прекъсне основната връзка на Москва с водните басейни, чрез които се осигурява потока на петрол и стоки в сърцето на Русия.
Както всъщност е било на път да стане през Втората световна война, когато Волгоград е бил известен като Сталинград.
Хитлер точно това се е опитал, да прекъсне този път и да спре основната артерия на Русия.
Освен това една крилата (особено с развитието на свръхзвуковата) ракета, изстреляна от Украйна към Москва няма да даде достатъчно време и възможност за защита.
II. ТРАНСПОРТ НА ГАЗ КЪМ ЕВРОПА

Икономиката на Русия е изключително зависима от изнасянето на газ и петрол. Не само икономиката, но и политическото й израстване и влияние. 40% от газта в Европа е от Русия, като още по-зависима е например Германия, която следва „зелена политика“ и затвори ядрените си електроцентрали, а сега внася 50% от газта от Русия.
Голяма част от приходите от тези ресурси Русия инвестира във военни технологии, които я връщат като сила на сцената, защото икономиката й е още доста слаба. Което вероятно притеснява САЩ.
До 2005 г. около 80-85% от газта към Европа се внасят от тръбопроводи, преминаващи през Украйна, която взима сериозни такси от Русия.
Поради тази причина Русия започва строежа и проектите за Южен и Северен потоци. Германия притисната от САЩ прекъсна проекта за Северен поток-2.
III. НОВООТКРИТИТЕ НАХОДИЩА

Някъде към 2010 г. сателитни снимки и анализи показват, че около Крим има огромни находища на газ. Същото се отнася и за районите около Донбас и около Лвов. Обемите се изчисляват на някъде около 2 трилиона кубични метра, което би превърнало Украйна в една от водещите страни по това отношение.
Това го виждат и от САЩ, които веднага след това организират поредната „цветна революция“ с Майданските събития и започват да финансират крайни националистически антируски движения в страната. Дори холивудски режисьор като Оливър Стоун направи документален филм, в който се показва как се стрелят двете страни от трети външни лица, с цел да се натегне отношението между руснаци и украинци.
От другата страна също не бездействат. Русия вижда също заплахата за икономиката й, като веднага оркестрира референдум в Крим, знаейки, че населението там е предимно руско. Както и в Донбас.
Оттам започна конфликта, още от 2013. Или даже от 2010. И причината е доминация и управление на ресурси, както винаги.

IV. НАХЛУВАНЕТО НА РУСИЯ

Тактиката и целите на Русия и Путин може и не можем да ги предвидим, но от това, което се вижда от първите дни, вероятно са следните:
1) Завладяване на целия Донбас, включително и по-голямата част от потенциалните находища, възползвайки се от по-голямото рускоговорящо население там.
2) Украинците са блокирали основния воден поток към Крим и миналата година беше най-сухата година измерена някога там, водните ресурси на селищата са на привършване (по 10% при някои). Поради тази причина руснаците предимно натиснаха по тази ос, най-вероятно да осигурят вода за Крим.
3) Откъм контролирания де факто от руснаците Приднестровие твърде вероятно е Русия да се стреми да си осигури целия излаз към Черноморието, чийто контрол е безкрайно важен стратегически за Русия
4) Нападението на север към Киев вероятно няма за цел за бъдещи териториални претенции на Русия, а по-скоро да постави в по-неизгодна позиция украинската страна.

––
Дали украинците са ви по-симпатични или руснаците, това зависи от коя пропагандна машина ви е повлияла. Всеки е със своите геополитически цели и никой няма да отстъпи.

Никой не го интересува за хората, за страданията им от войните. Както никой не го интересува за Йемен, за Арцах, за Ирак, за Афганистан, за Сирия, за Либия или за която и да е страна. Всеки си има цели и задейства машината на пропагандата (медиите) за да ги оправдае. А ние като зомбита заемаме страна. Дали ще е заради политически, религиозни, етнически или други причини, заемаме някоя. Но накрая всички ще пострадаме. Включително и ние. И Европа.
И без това, както забелязвате, инфлацията е задушаваща, сега цените на горивата се увеличават, с тях и нашите разходите, ставаме все по-бедни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Медведев разкри как Русия ще накаже САЩ и ЕС заради санкциите
Next: Става напечено: Британски наемници прииждат в Украйна, за да воюват срещу Русия

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.