Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинският живот: Позвъних й 5 години по-късно. За мое най-голямо учудване, тя вдигна, сякаш ме очакваше
  • Новини

Истинският живот: Позвъних й 5 години по-късно. За мое най-голямо учудване, тя вдигна, сякаш ме очакваше

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
reeeashasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Позвъних ѝ 5 години по-късно. Колкото и да е странно, тя не бе сменила номера си, сякаш ме очакваше.

 

Когато хванах телефона, направо се разтреперих. Гласът ѝ бе толкова щастлив. На заден фон се смееха деца…След нейното “Ало” изгубих дар слово.

 

Не знаех какво да кажа.

 

Радвах се за нея, но в същото време ми се късаше сърцето. Тогава, преди 5 години, тя ми каза, че винаги ще ме обича. Изсмях се и казах: “Тепърва ще срещнеш своето щастие”.

Но вътрешно в себе си знаех, че не лъже.

 

Но въпреки това си тръгнах от нея.

 

След като тя пак каза “Ало”, затворих слушалката. Стисках силно телефона в ръка. Получих смс. Тя ми беше написала: “Здравей! Очаквах обаждането ти. Много се надявах да чуя гласа ти.

 

Но ти се уплаши, както и тогава. Сега смело мога да изключа този телефон. Знам защо се обади. Да разбереш обичам ли те, или не. Да, обичам те. Не те излъгах тогава…”

Опитах се да ѝ звънна отново, но номерът беше недостъпен.

 

Позвъних на следващия ден, след това звъннах пак и пак. Всеки ден. Опитах се да я намеря. Но от нея нямаше следа… Днес съм на 39 години. И съм сам. Нямам нито деца, нито котка. Имам същия номер, който имах и преди 15 години. В очакване тя да се обади.

Ценете сега тези, които са до вас, а не после!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Другата събота е свят ден – Благовещение! В този ден всяка отрова губи силата си, а жените не трябва да докосват
Next: Видях как една корейска домакиня лесно се отървава от праха и направих същото! Сега къщата е винаги чиста и мирише на свежест

Последни публикации

  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.