Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинският живот: Позвъних й 5 години по-късно. За мое най-голямо учудване, тя вдигна, сякаш ме очакваше
  • Новини

Истинският живот: Позвъних й 5 години по-късно. За мое най-голямо учудване, тя вдигна, сякаш ме очакваше

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
reeeashasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Позвъних ѝ 5 години по-късно. Колкото и да е странно, тя не бе сменила номера си, сякаш ме очакваше.

 

Когато хванах телефона, направо се разтреперих. Гласът ѝ бе толкова щастлив. На заден фон се смееха деца…След нейното “Ало” изгубих дар слово.

 

Не знаех какво да кажа.

 

Радвах се за нея, но в същото време ми се късаше сърцето. Тогава, преди 5 години, тя ми каза, че винаги ще ме обича. Изсмях се и казах: “Тепърва ще срещнеш своето щастие”.

Но вътрешно в себе си знаех, че не лъже.

 

Но въпреки това си тръгнах от нея.

 

След като тя пак каза “Ало”, затворих слушалката. Стисках силно телефона в ръка. Получих смс. Тя ми беше написала: “Здравей! Очаквах обаждането ти. Много се надявах да чуя гласа ти.

 

Но ти се уплаши, както и тогава. Сега смело мога да изключа този телефон. Знам защо се обади. Да разбереш обичам ли те, или не. Да, обичам те. Не те излъгах тогава…”

Опитах се да ѝ звънна отново, но номерът беше недостъпен.

 

Позвъних на следващия ден, след това звъннах пак и пак. Всеки ден. Опитах се да я намеря. Но от нея нямаше следа… Днес съм на 39 години. И съм сам. Нямам нито деца, нито котка. Имам същия номер, който имах и преди 15 години. В очакване тя да се обади.

Ценете сега тези, които са до вас, а не после!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Другата събота е свят ден – Благовещение! В този ден всяка отрова губи силата си, а жените не трябва да докосват
Next: Видях как една корейска домакиня лесно се отървава от праха и направих същото! Сега къщата е винаги чиста и мирише на свежест

Последни публикации

  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
  • Когато бях на пет, а брат ми на десет, майка ни ни даде пари за сладолед. Брат ми предложи:
  • Единадесет години. Толкова време беше минало от инцидента, който отне първата съпруга на Дамян и остави две деца, още твърде малки, за да разберат какво значи да загубиш света си.
  • Съпругата ми беше в шестия месец и до вчера едва се качваше по стълбите без да се задъха. Никога не се беше интересувала от спорт, а сега ставаше преди изгрев, връзваше косата си стегнато и излизаше с бутилка вода, сякаш отива на изпит, от който зависи всичко.
  • Имам малка сватба и не мога да си позволя детегледачка. Затова помолих мащехата си да остане вкъщи и да се грижи за осеммесечните ми близнаци. Тя заяви: „Не съм ти слугиня!“ Аз ѝ отвърнах: „Не си прави труда да идваш!“
  • Татко си тръгна, когато бях на девет.
  • След като видя няколко приятели да преживяват горчиви разводи, съпругът ми Петър изведнъж обяви, че иска да подпишем брачно споразумение след сватбата. Седеше срещу мен с онзи спокоен поглед, който винаги ме е карал да вярвам, че каквото и да каже, ще е разумно.
  • Планирах кратка почивка, от онези уж невинни дни, които човек си обещава, че ще му върнат въздуха. Не беше бягство, поне така си повтарях. Беше просто пауза. Да изключа телефона, да не слушам чужди тревоги, да се разхождам без посока и да се преструвам, че животът ми не е списък със сметки и непроговорени изречения.
  • На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс.
  • Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове.
  • Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище.
  • Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ, че всичко се държи на тънък конец, но конецът все пак държи. И всяка сутрин, когато закопчавах якето на Иво и му приглаждах косата, си повтарях една и съща фраза, сякаш е заклинание.
  • Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука, после втори път, после трети. Не беше само до мен. Беше до още хора. Беше от Мая.
  • Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели и изтощени. Вместо да ги дърпам за ръка, открих един прост трик, който ги кара да се движат. Достатъчно е да кажа:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
  • Когато бях на пет, а брат ми на десет, майка ни ни даде пари за сладолед. Брат ми предложи:
  • Единадесет години. Толкова време беше минало от инцидента, който отне първата съпруга на Дамян и остави две деца, още твърде малки, за да разберат какво значи да загубиш света си.
  • Съпругата ми беше в шестия месец и до вчера едва се качваше по стълбите без да се задъха. Никога не се беше интересувала от спорт, а сега ставаше преди изгрев, връзваше косата си стегнато и излизаше с бутилка вода, сякаш отива на изпит, от който зависи всичко.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.