Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истински хит: Салата за 1,50 и основно за 3 лв. в стол за студенти
  • Новини

Истински хит: Салата за 1,50 и основно за 3 лв. в стол за студенти

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
sdfbfgbfgnfghnghngh.jpg

Във време, когато хранителните продукти поскъпват, а да се храниш на ресторант става все по-скъпо, за все повече хора във Велико Търново едно заведение за обществено хранене се превърна в истински хит.

В днешния почивен ден, столът за студенти във Велико Търново не работи. През делничните дни, обаче се превръща в истински хит и не само за студенти. Едно от трите заведение във Велико Търново, обслужващо учещите висше образование, е в центъра на града и е отворено, и за останалите хора – на преференциални, ниски цени. А това го превръща в истински хит.

Сезонна салата за около лев и петдесет и основно ястие с месо – за под 3 лева. Такива цени са реалност и то в заведение, намиращо се в идеалния център на Велико Търново. То е отворено и достъпно за всички, но приоритет за студенти.

Посочените цени за учещите висше образование – редовно или задочно. За всички останали обядът е под осем лева. Цена, която излиза дори по-евтино от домашната. Така, студентският стол във Велико Търново се превърна в истински хит, не само за студентите.

„Столът предлага вкусна и топла храна за студентите и не само за тях, а и за гражданите на Велико Търново, каза пред NOVA Васил Цонков – председател на Студентски съвет във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Държавата поема част от храненето на студентите, а останалите хора компенсират разходите, плащайки реална цена на сготвена храна, но все пак близка до себестойност.

В студентският стол, в центъра на Велико Търново, по обед могат да бъдат видени съдии, прокурори, банкови служители, полицаи. Не малка част от тях пазаруват и храна за вкъщи, още от обедното меню. А то е разнообразно и както стана ясно – много евтино. Качеството, обаче не отстъпва на другите подобни топли точки в града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Главчев се отказва близо 10 бона заплата, ето колко пари взима като премиер
Next: На Велики вторник се изпълнява този важен обичай за здраве

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.