Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята за 7-годишната Денис, която прекара часове на покрив по време на наводненията
  • Новини

Историята за 7-годишната Денис, която прекара часове на покрив по време на наводненията

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
tawsgfdgfhfgh.png

Семейството на Донка Дренкова, живеещо в Царево, преживя трудни моменти след наводненията, които разрушиха техния дом.

След обръщение към обществеността през медиите, фургонът, който семейството поиска, беше доставен.

Донка изрази благодарност към общината и хората, които се отзоваха на призива.
Сред пострадалите е и 7-годишната Дениз, дъщеря на Донка, която прекара часове на покрива на сградата, където живее с баба и дядо си.

Домът им е напълно необитаем след бедствието, а семейството се мобилизира да разчисти и да възстанови това, което може. „Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище,“ споделя малката Дениз в интервю за bTV.

Тя също участва активно в разчистването, за което получава малко „възнаграждение“ от своя татко.

Проблемите след наводнението се натрупват и изискват все повече ресурси.

„Имаме нужда от допълнителна работна ръка и тежка техника като багери и камиони,“ пояснява Донка.

Тя и нейните съседи призовават за по-добра инфраструктура и защитни мерки, за да се предотврати подобна катастрофа в бъдеще.

Тревожно е и здравословното състояние на семействата.

Един възрастен мъж от фамилията на Донка получил инсулт два дни след наводненията и е хоспитализиран.

Съседката Кристине също изразява загриженост за собственото си двегодишно дете, тъй като водата в къщата е мръсна и фекална, което създава риск за инфекции.

Кризисният щаб в Царево оценява ситуацията и планира действия за възстановяване на района.

Водата от чешмите в града е опасна за консумация, и има препоръки да не се пие. Ситуацията е критична, но обединените усилия на общината, жителите и държавните органи са насочени към бързо възстановяване и предотвратяване на бъдещи бедствия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор на влакче побърка Слънчев бряг! Последствията са сериозни
Next: Мъж се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.