Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята, която разплака света: Всеки ден на тази пейка един дядо носи букет цветя
  • Новини

Историята, която разплака света: Всеки ден на тази пейка един дядо носи букет цветя

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
ewgehtrytryyy.png

Бад загубил съпругата си Елизабет преди няколко години. Били женени повече от половин век, а той си дал обещание, докато е жив да го изпълва

Когато Елизабет починала, Бад направил мемориална пейка, на която всеки ден идвал с букет бели рози.

На всяко тръгване и сбогуване от това място казвал „ще се видим утре, късмет. Обичам те. Винаги ще те обичам ! „.

Нищо не може да го спре да ходи до тази пейка, колкото и да е бил стар, уморен, независимо от метеорологичните условия, независимо от всичко.

Когато падне сняг, отново ходил, докъдето стигал и емоционално гледал пейката, държейки бели рози в ръцете си.

Двамата чистачи, които забелязали дядото, след като разбрали неговата история, взели лопати в ръка. На другия ден дядото го посрещнала специално почистена пътека до неговата пейка.

Всеки ден, когато ръмял лек сняг, двамата охранители вечер я чистеле, за да може да отиде дядото при любовта си. Просто искали да бъде щастлив.

„Един ден тръгнах към пейката и видях почистената пътека. Коленете започнаха да ми треперят. Не можех да повярвам, че някой го е направил това за мен, „разказва дядото.

Другата страна на историята звучи така:

„И двамата бяхме впечатлени от неговата всеотдайност. Представете си, идваше въпреки че не можеше да се приближи до пейката. Има нещо свято в човека, който вярва в съдбата. А аз мисля, че тук попада и помощта, която предлагаме един на друг „, разказал един от работниците.

„За Елизабет. Завинаги. „Стои изписано на пейката с любовта.

Това е абсолютно реална случка, въпреки че звучи като приказка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички шофьори, сково влиза в сила нов закон за Вас
Next: Последният влак за по-евтино пенсиониране идва, който може да се възползва

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.