Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието
  • Новини

История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
treafgsdfghfh.jpg

Разказ за човечността на един полицай на фона на трагедията, породена от природното бедствие по родното Черноморие, събра огромен заряд от обществена подкрепа и енергия.

 

Името му е Румен Колев и за десетки семейства, отцепени от бедствието на пътя край Царево, той е герой.

 

„Бъди здрав и благословен полицай Колев“, написа Ивелина Маринова – една от българките, блокирани с часове от потопа.

Ето и целият ѝ разказ:

 

Ще ви споделя снимката на един изключителен Човек.
Споделете я!
Доброто трябва да се споделя,
защото това е пътят към нашето спасение.

Този Човек с главно Ч е полицай.
И то какъв полицай!
Изпълних се с толкова много вяра, като го гледах, часове във водното бедствие !

 

Чувствах сигурност и спокойствие, въпреки всички наоколо!

Та, искам да споделя за пет часа, които прекарахме със семейството си в колата си, като пред нас 10 метра широка река от дъжд с дълбочина 1.50, пропаднал мост, а 1 км. зад нас още едно корито вода по дерето и направо в морето..

Та, този полицай беше там от 4ч. сутринта а ние от 11ч. влязохме в това потопно приключение.

 

Той обикаляше от кола на кола и излъчваше увереност и мир.

Може би бяхме около 30-40 автомобила, а той ПОЛИЦАЯТ се усмихваше на всички много благо и ведро .
По едно време, даже занесе шишето си вода на детенце, което беше жадничко на две коли пред нас разстояние.

 

Валеше порой, а той си обикаляше часове в колоната от коли и успокояваше всички усмихвайки се все едно всичко е чудно и красиво в този драматичен ден.

Реших да изляза, въпреки пороя и дъжда, та да стигна до реката от дъждовна вода, защото трябваше с очите си да преценя, защо не пускат часове колоната коли попаднала в тази водна тапа, толкова ли е апокалиптично.

 

Все пак коя жена може да изтърпи кротко
толкова часове без да окаже контрол на ситуацията?!

Та ПОЛИЦАЯТ ме помоли да е до мен и да ме държи, разказа ми, че е много опасно и ми сподели как сутринта едвам извадил човек от колата, която я взели с пътна помощ защото я смлял пороя.

И точно в такива моменти,
знаеш, че доброто е точно там където трябва.

 

Не знам името на Човека с главно Ч, работещ днес полицай по пътя преди Царево, но искам да ви споделя и снимката с дъгата в морето, която се усмихна там където нямаше път, но имаше надежда и един усмихнат и добър полицай прекарал 10 часа под дъжда спасявайки и усмихвайки се.
Беше вълнуващо!
Беше ми някак много, много светло!

 

Светът се крепи на раменете на незнайните хора, които имат силата за да изгрее дъгата, въпреки потопа..
Вярвам ????, дори когато е тъмно,
много тъмно светлината побеждава и Бог се проявява чрез добрите
хора с големи и смели сърца!
P.S.

Света e малък:-)!
И 4 часа след публикацията се разбира, че на героят ни името е
Румен Колев!
Бъди здрав и благословен полицай Колев !
/И прощавайте за грешките по горе, но условията тук са не много светли, а и ми липсват очилата:-)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскоп от Павел Глоба за 6 септември 2023 г.-Лъв Дойде време, когато мечтите се сбъдват
Next: Абсурд на Арапя! Купонджии отказаха евакуация, искали да си допият

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.