Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История за силата на вярата и чудото, наречено тризнаци
  • Новини

История за силата на вярата и чудото, наречено тризнаци

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
grgsrhtrhtrhtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е докосваща и красива история за вярата в чудесата, за едновременната и вълнуваща поява на бял свят на три мънички човечета. Шансът да се родят “тризнаци” естествено и от първи път, при това еднояйчни, е 1 на 1 000 000.

“Със съпруга ми имаме син на 3 год. и 6 мес. и решихме, че ще е чудесно да има сестричка. От първия път чудото се случи. На първия преглед се разбра, че ще имаме не просто второ дете, а и трето и четвърто. Очакваме тризнаци, заченати спонтанно”, споделя младата майка. Тя допълва още, че шокът през първите седмици за тях и всички около тях е бил огромен.

“Стояхме пред въпроса и съветите на лекарите – дали да премахнем едно от бебчетата, за да дадем шанс на останалите две да се развият и бременността ми да завърши успешно, или да дадем шанс и на трите, заедно с всички рискове, които води със себе си това решение”, припомня си Бетина.

Преди първия преглед по фетална морфология, младите родители вземат решение, че ако бебетата се развиват нормално и равномерно, ще ги запазят. “Не искахме да се бъркаме в работата на Господ”, казва Бетина.

Следващото им предизвикателство идва по време на прегледа, когато се оказва, че тризнаците са еднояйчни, в една плацента. “Лекарката директно ме посъветва да прекратя цялата бременност, защото това е случай 1:1 000 000 и е изключително рисковано”, разказва младата жена.

Семейството решава да се консултира с още няколко специалисти. Всички, с изключение на проследяващия я акушер-гинеколог, били на мнение, че това е бременност, която трябва да се прекрати.

“Дори въпросът с ембриоредукцията не стоеше вече на преден план, защото фактът, че са еднояйчни (като скачени съдове), не дава големи шансове за успех на другите две бебета.

Отново трябваше да вземем тежко решение. И отново се обединихме около идеята, че искаме да дадем шанс това чудо да се случи. Вярваме, че неслучайно се случва точно на нас”, споделя Бетина.

В хода на бременността ѝ се случват няколко усложнения, но с постоянно ежеседмично следене трите момиченца се появяват на бял свят, с цели 2 месеца по-рано, с много ниско тегло, но готови да се борят отново, разкрива още майката.

Бебетата остават в неонатология повече от 2 месеца. “Всеки ден ги посещавахме по 2 пъти, всеки ден виждахме и се радвахме на 10-те грама, с които са пораснали.

Преминаха през много трудности, справиха се с тях и към този момент всички сме заедно вкъщи. Щастието е неописуемо! Щастието за това, че повярвахме в чудото и то се случи”, завършва разказа си щастливата майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха какво се променя след като българското кисело мляко вече е защитено! Всеки трябва да го знае
Next: Младо момиче беше безцеремонно зарязано от съпруга си след като роди, но сега е мечта за милионерите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.