Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И такова чудо не бяхме гледали: Гала се появи грандиозно в ефир и шокира всички
  • Новини

И такова чудо не бяхме гледали: Гала се появи грандиозно в ефир и шокира всички

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvdfbfdhdfhfg.png

Необичайна и чаровна добавка към декора на „На кафе“ се появи в студиото в сряда сутрин. В началото на предаването в студиото влезе и паркира зелен „Трабант“. От емблематичната кола слязоха Гала и собственичката на возилото – шеф Светлана Илиева.

Светлето, както я наричат всички от екипа, е изключително горда със своята соц кола. Тя не веднъж е споменавала източногерманското возило, което поддържа във завидна форма. Това не значи, че трабантът на шеф Илиева е само за показване, напротив. Тя го кара постоянно, и както стана ясно, в него може дори и да се готви.

Целият панел на „На кафе“ се нареди да цъка с език на лъскавия ретро автомобил. През това време Светлето разказа, че един от големите подаръци за Нова година, които си е направила, е да отиде в музея на „Трабант“ в Берлин. Колко е ентусиазирана от това майсторката на гозбите може да се види по снимките, които сподели в социалните мрежи, пише vihrogon.bg.

„Винаги съм искала „Трабант“, щото си го представям точно така – малко и компактно“, това разказва за колата си шеф Светлана Илиева в „Пепкаст“ в YouTube. Тя си намерила мечтаната кола през 2022 и я купила за 3500 лева. „Всичко друго се поправя, важното е отдолу праговете да не са изгнили“, това съветва Светлето мераклиите за такава кола.

Тя разказа, че открила майстор в София, който се занимава само с тази емблематична марка. Той извадил и почистил старателно частите и колата сега върви изцяло с оригиналния си двигател. Светлето не крие, че е вложила в трабанта вече над 10 000 лева. Част от инвестицията е за оборудването на мини кухнята, която е скрита в багажника.

„Всеки ме пита „кога ще ми сготвиш“, сега отговарям „докарай месото“. С котлоните и скарата в трабанта мога да сготвя и на поляна“, доволно обясни шеф Илиева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сода за хляб и мед: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя
Next: Икономката на Лили Иванова – Мария: Стига съм мълчала толкова години, време е да Ви кажа истината

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.