Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йорданка И. Христова: Време е да кажа истината за мен и Фидел Кастро, имаше любовен романс
  • Новини

Йорданка И. Христова: Време е да кажа истината за мен и Фидел Кастро, имаше любовен романс

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
Screenshot_1-1.png

Най-голямата звезда на българската естрада – Йорданка Христова, за първи път ще разкрие подробности за отношенията си с Фидел Кастро в биографичната си книга, която ще представи за своята 80-годишнина.

„Имаше любов между мен и Фидел Кастро. Каква е тази любов, ще разберете от писанията ми. Винаги ще уважавам този човек, и повярвайте ми – има за какво.“

Красивата и талантлива Йорданка Христова заедно с музиканта Дани Милев на сцената.

Това призна голямата певица, която още не може да си обясни големия интерес за връзката й с кубинския лидер.

За него тя твърди, че бил истински мъж, типичен горещ мачо. И разбира се, хиляди са девойките, които припадали по къдриците му.

Йорданка Христова изпълнява своите песни, с които поражда емоции във вярната си публика.

„Фидел Кастро даде много на Куба, направи много неща за страната си, но й взе мечтите. Ние обаче сме прекалено малки, за да критикуваме. Историята ще отсъди“, казва Христова часове след като се разбира за кончината на командира.

Изживяването да се докоснеш до най-големия в Куба – Фидел Кастро, нашата певица ще разкаже на повече от 30 страници в биографията си. Историческите им срещи са едни от най-интересните както за нея, така и за него.

За 85-ата му годишнина примата му пише специална песен – „Серенада на верността“, и дори я изпълнява на специален концерт в Хавана. Данчето има лични посвещения от него на миникнижка, издадена от нейна приятелка от Азербайджан.

Пандемията попречи на знаменитата певица да изнесе последния си концерт в Куба, но Христова още не се отказва от тази идея. „Повечето от моите приятели вече си отидоха от този свят, но все още има хора, които искам да видя и да попеем и посвирим с тях“, казва Данчето, пише „България днес“.

Само след дни легендата на естрадата ще тръгне със своите колеги на концерт в страната. „Хората много ни се радват. Ще отпразнувам 60 години на сцена и лични житейски – 80 лазарника. На концертите ни под надслов „Обич и песен“ ще съм заедно с Тони Димитрова, Братя Аргирови, Силвия Кацарова, Мими Иванова, Мая Нешкова, Нелина, Роси Кирилова, дует ШИК, Елвира Георгиева и много други. Стартираме в началото на юли – в Пловдив, 11 юли – Стара Загора, 12 – Плевен, 13 – Русе, 17 – в град Левски, 18 – в Търново, после 19 и 20 – Варна и Добрич, 21 – в Созопол“, обясни Данчето. Последният им концерт ще е на 15 август – Голяма Богородица. Завършваме на 18 октомври в НДК, но аз няма да участвам там, защото подготвям своето честване в НДК на 21 ноември – 80-годишнината ми“, споделя певицата, която не спира да работи и по книгата си.

В нея освен за Кастро грандамата на българската естрада ще спомене и пророчицата Ванга, на която е била любима изпълнителка.

„Рупите са извънземно място, с уникална енергия. На годишнина от смъртта на Ванга също бях там. На гроба й беше една от жените, които са й помагали. Като ме видя, веднага ме извика: „Елате, елате, трябва да ви кажа нещо. Ванга много ви обичаше. Чуеше ли гласа ви, обясняваше, че ви стои отдясно по време на концерти“, разказва Данчето.

Прелюбопитни в книгата ще бъдат и разказите от приятелството на Христова с Богдана Карадочева и Лили Иванова.

„Лили, аз и Богдана сме от три последователни випуска. Срещали сме се през различни времена. За концерта на покойния вече Емил Димитров обединихме усилия. Лили имаше офис в „Лозенец“. Трите даже записахме клип – да поканим хората в НДК. Но остана дотам – не по моя вина. С Богдана доста сме си дружали. Тя има страхотно чувство за хумор и още сума ти качества, които ценя много. С Лили Иванова също. Тя е аскет, има си стил на живот. Нейно право е да определя обкръжението си в зависимост от това, но никога не съм имала лоши чувства към нея. Предполагам, че и тя към мен няма“, споделя Данчето.

Певицата ще разкаже и за пътешествията си зад граница, както и за вярата си в прераждането, заниманията с хата йога и йога нидра.

„Движещата сила, която изпитвам в целия си живот, това е любовта. Продължавам да обичам и да си търся повод да раздавам това прекрасно чувство. Не мога без него. Обичам да се грижа за някого, да раздавам, да правя някого щастлив. Непрекъснато съм в търсене“, с усмивка споделя голямата Йорданка Христова.

Певицата много пъти се е срещала с Фидел Кастро. А Хората я обожават, Йорданка Христова е единствената изпълнителка без никакви хирургични операции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Мнозина в къщата пазят окото на Фатима, но никой не знае какво всъщност са донесли в дома с него
Next: Евгени Генчев: Измина месец след Ергенът 2, време е да изплюя камъчето за Валерия и Елена, всяка монета има две страни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.