Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Йорданка Христова: Съпругът ми ми счупи носа
  • Без категория

Йорданка Христова: Съпругът ми ми счупи носа

Иван Димитров Пешев декември 14, 2025
Screenshot_5

„Ненавиждам насилието. Нито татко, нито майка са ме удряли. Те се разделиха без скандали, но когато Георги, покойният ми съпруг започна да излива гнева си не само към мен, но и към сина ми без основание, нямах намерение да бъда смирена повече, потърсих помощ от родителите му – да си го приберат. Действах“.

Това сподели на премиерата на трилогията си „Изповед“ най-голямата българска естрадна певица Йорданка Христова. Това е третата книга на певицата, която издава самата тя с помощта на дъщеря си Ивана.

Една от най-силните случки, които изпълнителката на „Съдба“ разказва в творбата си е за преживяното психическо и физическо насилие над нея в продължение на четири години от страна на съпругът й – Георги Стоичков. В прилив на ярост един ден той я удря по носа и го чупи. „Алкохолът го правеше неконтролируем. Бях дала на татко да внесе в ПЧБ една сума и му казах да изтегли парите, за всеки случай. Дочух, че може да фалират.

Имахме участие с „Лос Хемелос“ и се прибрах към 22,30 часа. Георги ме чакаше в антрето. Кимнах му с усмивка. Той ме изгледа зверски, без да отвърне, само пристъпи към мен и внезапно ме удари…Няма да навлизам в подробности, но носът ми оттогава е крив. Едва чух и разбрах какво изсъска: „Къде са, къде са парите?“. През две врати бяха децата. Бях ужасена“, пише Данчето. С днешна дата обаче, тя сподели на премиерата, че си харесва „кривия нос“ и за разлика от свои колеги, никога не би го оперирала, за да стане по-прав.

И друг път над голямата ни певица съпругът й упражнявал тормоз. Една вечер дори понечил да изгаси цигарата си в лицето й. „Успях да се предпазя с ръка. Рефлекс. Кръглият белег до палеца от външната страна на ръката ми се виждаше до неотдавна“, споделя певицата.

Десетки са любопитните, скандални и забавни истории, които великолепната разказвачка не спира да омайва от редовете си, но при всички тях до нея стоят двете й „мускетарчета“, както нарича децата си – Григор и Ивана. Ивана е човекът, който й помага за трите книги, има набито око и е прекрасно момиче, а Григор е момчето мечта за майка като Данчето. С днешна дата певицата е щастлива, че след няколко аборта, е имала благословията да се нарича майка „именно на тези две души от светлина“, както ги нарича, появили се в живота й, когато е на 35 и 36 години.

На премиерата певицата сподели и една от най-големите си тайни от 2019 г. досега: „Аз съм една щастлива баба! Имам си две прекрасни внучки – Екатерина и Елена и майка им Ани, жената до синът ми Гришо“, благодарна е певицата. Досега момчето й беше наложило вето да говори за него в интервюта и тя удържала на думата си.

„Не искам да ме наричат „кралица“ или каквато и да било знатна особа, единственото определение, което наистина ми отива, е „ваша“, казва тя. И е вярно. Стотиците хора, събрали се на премиерата на книгата с часове чакаха за автографа й, прегръщата я и плачеха с нея от радост, че я докосват.

Третата част на книгата й – „Аз съм просто жена – изповед“, Данчето говори за всички щекотливи теми и слухове, които се носят по неин адрес с години. Споделя за голямата си любов към двамата мъже в живота й – Християн Платов и Георги Стоичков (син на червеното величие от онова време – Григор Стоичков), за Политбюро, Чернобил, единственият държавник от соца, нейния свекър, попаднал в затвора, за заболяването й на щитовидната жлеза, което може да е фатално, но я спасяват в Куба, за йогата – спасението й в най-тъжните й дни и много, много други любопитни истини.

В „Изповед“ Данчето за първи път разкрива и подробности за отношенията си с Фидел Кастро.

„Имаше любов между мен и Фидел Кастро. Каква е тази любов, ще разберете от писанията ми. Винаги ще уважавам този човек, и повярвайте ми – има за какво“.

Голямата ни певица още не може да си обясни големия интерес за връзката й с кубинския лидер.

За него тя твърди, че бил истински мъж, типичен горещ мачо. И, разбира се, хиляди са девойките, които припадали по къдриците му.

„Фидел Кастро даде много на Куба, направи много неща за страната си, но й взе мечтите. Ние обаче сме прекалено малки, за да критикуваме. Историята ще отсъди“, казва Христова за командира. Историческите им срещи са едни от най-интересните, както за нея, така и за него.

За 85-ата му годишнина примата му пише специална песен – „Серенада на верността“, и дори я изпълнява на специален концерт в Хавана. Данчето има дори лични посвещения от него на миникнижка, издадена от нейна приятелка от Азербайджан.

„Имам много приятели. Повечето от тях вече си отидоха от този свят, е, аз останах да стърча. Но все още има хора, които искам да видя и да попеем и посвирим с тях“, казва Данчето.

На премиерата на книгата й, да я поздравят дойдоха колежките й – Нели Рангелова, Росица Кирилова, Иван Динев – Устата, приятелите й – гримьорът Бони, журналистът Иван Георгиев, продуцентът пиар на звездите Евгени Боянов, а водещ на събитието бе Драго Драганов.

Continue Reading

Previous: След като дядо ми милионер почина и ми остави пет милиона долара, родителите ми—които ме игнорираха през целия ми живот—ме завлякоха в съда, искайки всеки цент. Когато влязох в съдебната зала, те се ухилиха, сякаш вече са спечелили … но съдията изведнъж замръзна и каза: «Чакай… Ти си…?”
Next: Ако президентът слезе на партийния терен, Йотова става държавен глава – какво ще последва?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.