Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йотова е бясна, изригна в ефир: Радев има вина – даде шанс на Киро и Асен. Те се обърнаха срещу него
  • Новини

Йотова е бясна, изригна в ефир: Радев има вина – даде шанс на Киро и Асен. Те се обърнаха срещу него

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
raevekvaeioar.jpg

„Разочарованието от правителството, от коалицията, която беше създадена, стигна една точка на търпение както сред обществото, така и в мнозинството в Народното събрание и се получи така, че падна първото правителство от власт с вот на недоверие, след като една от партиите в коалицията отказа да бъде част от мнозинството и нормално се стигна до предсрочни избори“. Така обясни ситуацията пред БНТ вицепрезидентът Илияна Йотова.

„Остана една горчивина след това управление. Сякаш стана война между различни лобита. Обвиненията между „Продължаваме промяната” и „Има такъв народ”, и по-малко останалите партии, като че ли обясниха на нас българските граждани, че битката беше на едни пари срещу други пари. Ето това кара гражданите да не гласуват на избори“, коментира Йотова.

Според нея „по-малко хвалебствия и повече реализъм няма да навредят на никого“. Визирайки изказвания на бившия министър-председател Кирил Петков, Йотова подчерта, че вместо признаване на грешките, виждаме „една тийнейджърската амбиция и обяснение на много тежките проблеми и нерешени проблеми, които кабинетът завеща”.

По думите на Илияна Йотова президентът Румен Радев има само една вина по отношение на Кирил Петков и Асен Василев, които участваха като министри в негов служебен кабинет, а, именно им е дал шанс.

„Те се обърнаха срещу президента, вместо да търсят съюз. Този, който ги съветва, очевидно не им мисли доброто“, коментира още вицепрезидентът.

„За първи път в най-новата история на България, а и преди това, имаше толкова сложна коалиция от четири партии, които наистина са много различни. И това, което предлагат на обществото като политики и като убеждения, дори и като идеология, макар че забравихме през последните десетилетия тази дума, тази сложност на коалицията в едно кризисно време очевидно предизвикваше и тези съмнения и за съжаление те се оправдаха“, посочи Йотова.

Тя твърди, че е смятала, че тази коалиция ще се задържи по-дълго.

„Имаше категорично подписани условия, решения, които трябваше да бъдат взети, реформи, които трябваше да бъдат направени. Сякаш в самото начало имаше много сериозно съгласие за това какво трябва да извърши тази коалиция. Идването на ПП на власт беше с много сериозни очаквания от хората. След 12 години управление на ГЕРБ мнозина от нас повярвахме, че е възможна тази промяна. И натоварени с много очаквания, разочарованието беше много бързо и от голямата любов се получиха големите резерви в хората, включително и в мен“, добави вицепрезидентът.

Илияна Йотова подчерта бързината, свързана с опита за правене на реформи – в Конституцията, в съдебната власт, за справяне с кризите, които следваха една след друга в България.

„Като че ли за тези 7 месеца този темп не се оправда. Още в първите месеци правителството сякаш тръгна в една друга посока да предрешава нещата, да няма достатъчно обществена дискусия, да няма съобразяване с желанията на хората, получи се и много бързо конфликт между институциите и всичко това естествено доведе до тези резерви“, каза още Илияна Йотова.

Във връзка с конфликта в институциите, по думите на Йотова в тази предизборна ситуация бившият премиер Кирил Петков си търси аргументи защо е паднало неговото правителство. Тя поясни, че първата му публична проява като нов министър-председател е била по отношение на македонския въпрос и присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. И припомни за продължилия повече от 5 часа Консултативен съвет при президента Румен Радев, където е била препотвърдена българската позиция за присъединяването на РСМ към ЕС.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов се връща на сцената
Next: Тошко Йорданов изби рибата с 19 сметки в банки и нов Фолксваген: Пестени са от заплати!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.