Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йълдъз от Опасно изкушение помрачи деня с ужасен пост за нов трус
  • Новини

Йълдъз от Опасно изкушение помрачи деня с ужасен пост за нов трус

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
beshasihasdkasdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър Инстаграм

Еда Едже, позната у нас като Йълдъз от „Опасно изкушение“ прави всичко възможно да помогне на хората след убийствения трус на 6 февруари, при който загинаха десетки хиляди.

Определяната като Турската Анджелина Джоли постоянно участва в инициативи за събиране на средства и пуска зовове за помощ.

Дни след като стана ясно, че тя ще се омъжи, тя пусна пост, който стресира почитателите й.

Тя предупреди в свой пост в „Туитър“ за възможно ново голямо земетресение в града, в който тя живее – Истанбул.

„Не минавайте без да гледате това интервю. Жизненоважно е да слушаме учените, да приемаме това, което казват сериозно, и да вземаме предпазни мерки. В противен случай страданието ни ще се умножи.“

Тя пусна клип към интервю със сеизмолога Селар Сюнгур, който прави ужасно предсказание за голям трус, който може да причини тежки поражения в Истанбул и района на Мраморно море.

Ученият дори прогнозира цунами в Мраморно море.

„През 1766 г. е имало земетресение 7,2 и 7,2 в района на Измит. Може да има два подред. Ако се счупи на един дъх, може да е 7,6-7,8.“, каза той.

„Може да има цунами между 5-8 метра.“, добавя ученият. Според него квартал Йесилкьой – Сан Стефано ще бъде разрушен. Според него трябва да се вземат превантивни мерки там отсега. Катастрофа ще бъде в Бакъркьой, Флория, Зейтинбурну.

Не мога да гарантирам за Бешикташ, казва той, отбелязвайки, че земите на Beykoz, Anadolu Hisarı, Bebek, Ataşehir, Şişli, Nişantaşı, Ümraniye и Beyoğlu са здрави, Сюнгур подчерта, че опасностите тук се дължат на нестабилните сгради.

 

Отвъд тази тревога стана ясно, че прекрасната актриса най-после ще се омъжи за приятеля си баскетболиста Бурахан Тунджер.

 

Това ще се случи през лятото край Босфора, където ще бъде събран турския хай лайф.

 

Сватбата сигурно ще бъде историческа по пищност. И двамата са звезди.

 

Двойката е заедно повече от 5 години и няколко пъти се разделяха след скандали.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Габриела Цонева от Ергенът 2 след кошмарните 48 часа: Писна ми, ще Ви кажа цялата истина
Next: Търсих го цял живот, ястието, за което умирам и аз и всички около мен, с него няма как да не спечелите одобрението на всеки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.