Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ
  • Новини

Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
yilsdiasdisakdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От самото начало на трагедията красивата турска актриса Еда Едже Йълдъз от „Опасно изкушение“ не спира да прави, каквото може за набирането на помощи за жертвите от убийствения трус в Турция.

В първия ден тя пусна жалейка с турското знаме и сякаш потъна в дън земя.

Оказа се, че през цялото време тя не спира да помага на хората.

Тя призова хората да използват всички средства за комуникация, за да направят, каквото могат за осигуряването на помощи.

„Всеки даде каквото може, за да помогне, толкова се радвам, че имаме такъв народ!!! Комуникацията в социалните медии е изключително важна в тази възраст, защо имате толкова много последователи? От дни се опитвам да го правя!!!!!!!

 

Много неща осигурихме благодарение на вас, минаха дни, в които сигналите са много важни, спасителната работа започва с първите сигнали. Специалистите казаха, че ще споделяме сигналите по телефона, правя всичко възможно и ВСИЧКИ ГО ПРАВЯТ, ВИЖДАМ ВСИЧКИ НЕ СЕ СПИРАТ, ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА ЧЕ ВИ ИМАМ, ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ ТОЛКОВА МНОГО ♥️♥️♥️♥️♥️😭🇹🇷♥️♥️

 

Още за земетресението от експерти:

 

Колкото по-силно е едно земетресение толкова по-продължителни са вторичните трусове. След това, което се случи в Турция и Сирия, може да се очаква, че отекването ще продължи месеци, ако не и година.

Хората там се преживели може би над 1000 разтрисания на земята, включително и най-силните. Случва се – макар и рядко, да има и подготвящи трусове, след които се случват по-силни.

Това каза пред Радио София проф. Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

По думите му, толкова силно земетресение се случва едва 10-15 пъти годишно на планетата ни.

Целият Балкански полуостров е сеизмично активна зона. Но и в Турция, и в Гърция земетресенията са повече, отколкото у нас.

Между 1900-1928 г. в България са се случили няколко големи земетресения, а най-силно – в 1904 г., с магнитуд 7,8. През 2022 г. в страната ни са усетени около 50 земни труса, включително и най-слабите.

Според проф. Милошев това, което трябва и може да се предскаже, е къде ще стане земетресение и евентуално колко силно ще бъде. Само на въпроса кога никой не може да отговори засега.

Въпреки че е трудно да се дават универсални съвети, по време на подобно бедствие е важно да запазим спокойствие, за да се ръководим от смислени действия, а не от паника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
Next: Хиляди не могат да скрият сълзите си! Софийски университет потъна в скръб, отиде си Естер Бодурска-Денкова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.