Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кадриев живее в общински апартамент с 80 лева наем, въпреки над 24 хиляди лева месечен доход
  • Новини

Кадриев живее в общински апартамент с 80 лева наем, въпреки над 24 хиляди лева месечен доход

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
akddrieivaosvkasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър БТВ

Юксел Кадриев безспорно е емблематично лице в цялата история на българската телевизия.

 

Достолепното му излъчване вече две десетилетия изгрява всяка вечер на екрана на БТВ.

Тези дни Юксел Кадриев стана на 50 години, но в социалните мрежи се похвали с нещо друго. Оказа се, че празнува двоен юбилей, тъй като се навършват и 20 години откакто е на екран в bTV.

Водещият на bTV новините стана на 50 години на 27 март, а само няколко дни след това отпразнува и 20 години като лице на първата частна телевизия.

Преди това Кадриев работи в Нова телевизия, където е откритие на Иван Гарелов. Именно той му предлага да стане водещ на новините по Нова. Гарелов бе махнат, а Кадриев се прехвърли в bTV.

Въпреки слуховете през годините, че Кадриев води преговори да се върне в Нова, той остава верен на първата частна телевизия.

„Днес навъртях едни бързи 20 години в bTV Новините. Без майтап“, написа той в социалните мрежи, предаде Блиц.

Зад гърба си вече има две песни в своя канал, а според запознати готви и трета, която ще пусне в скоро време.

В същото време в мрежата се появиха язвителни публикации срещу емблемата на БТВ.

Засега няма коментар от водещия по темата, но дори и да са верни е сигурно, че Кадриев заслужава състоянието си, защото работата му е изключително напрегната и изисква здрава психика и талант.

Съдът отхвърли жалбата на телевизионния водещ на бТВ Юксел Кадриев за спиране на предварителното изпълнение на заповед на кмета на район “Красно село” за прекратяване наема на общинско жилище на символична цена, твърди bird.bg.

Кадриев имал доход от над 75 хиляди лева годишно и не е нуждаещ се, казва съдът, посочва изданието.

Кадриев и членовете на домакинството му са настанени в общинското жилище още в първите години на кметуването на Йорданка Фандъкова.

 

Водещият плащал по 80 лв. месечно, а се ширел в тристаен апартамент от 80 квадрата в кв. Борово

Дългогодишният водещ в bTV Юксел Кадриев живее от 12 години в общинско жилище и плаща 80 лв. на месец за апартамент в елитен столичен комплекс, съобщава в-к „Уикенд”. Семейството на Кадриев, по информация от Административния съд в София, получава годишен доход от около 302 100 лв. – предостатъчно за покупката на приличен дом почти навсякъде в столицата – нещо, с което малцина биха могли да се похвалят, че могат да осъществят само с едногодишния си доход.

Сметката е проста – Къдриев съжителства с дъщеря си и майка си. Месечните приходи на семейството, базирано на тримесечния им доход, обявен от Административния съд, в размер на 75 252 лв., е в около 25 175 лв.  Майката е пенсионер и получава пенсия под 1000 лв., а 21-годишната щерка на водещия още е студентка и не работи. Това означава, че заплатата на Кадриев в bTV е над 24 000 лв. И при всичко това водещият живее от 12 години на общинско жилище.

По информация на „Уикенд” наскоро кметът на район „Красно село”, където се намира тристайният апартамент на водещия, е прекратил договора на водещия. Той пък обжалвал заповедта.

Заплатата на Кадриев изглежда солидна, но нека се замислим каква заплата взима водещ на CNN, например.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лeчитeлкaтa oт Кpибул: Пpeбopих paк нa Скpибинa, тук Бoг дaвa здpaвe нa бeзплoдни, нeми, caкaти
Next: Баба Янка искаше да спечели от Стани богат за надгробна плоча за внука си-Жената загуби и сина си, но спаси 4 живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.