Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Казвам ви го сега, за да си го знаете за Великден: Ето защо във водата на яйцата задължително се слагат кибритени клечки
  • Новини

Казвам ви го сега, за да си го знаете за Великден: Ето защо във водата на яйцата задължително се слагат кибритени клечки

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbfdgbgfnghnhgmhj.png

Баба ми каза защо е добре да слагаме кибритени клечки във водата , когато варим яйца : опитайте!

Понякога е невъзможно да се подкрепят научно всички полезни трикове.

Това обаче не означава, че тези трикове са по-малко ефективни.

Днес ще говорим за един от тези трикове, който на пръв поглед няма смисъл, но наистина работи!

И така – защо е добре да хвърлите няколко кибритени клечки във водата заедно с варящите се яйца?

Този трик има доста дълга история и някои баби го спазват и до днес.

 

Разбира се, сигурно сте си помислили, че кибритът служи за запалване на газовия котлон, но всъщност има друго предназначение.

В повечето кухни домакините спокойно се справят и без кибрит, но този трик е просто незаменим.

И така, нека да преминем към същността и да разберем каква е целта на клечките.

Сигурни сме, че поне веднъж сте попадали в ситуация яйцата да се спукат при варенето и естествено да излезе част от белтъка. Подобна ситуация наистина е много неприятна.

Когато искате да сервирате красиви твърдо сварени яйца на масата, напуканите яйца могат да бъдат малко разочароващи.

За щастие, умните домакини знаят какво да направят, за да не се случи това.

Някои домакини добавят сода или сол към водата с яйца.

Други домакини добавят оцет във водата.

 

Въпреки че всички тези съставки са относително евтини, те не са достатъчно ефективни.

Това може да предотврати напукването на яйцата и изтичането на белтъка.

Достатъчно е да поставите 3-5 кибритени клечки в тенджерата с яйцата.

 

На пръв поглед тази идея може да изглежда налудничава, но резултатът ще ви изненада приятно.

Вероятно ще опитате този трик повече от веднъж.

Въпреки че няма научно обяснение защо това е ефективно, на практика можем да видим, че помага за предпазване на яйцата от напукване.

Най-добре е да хвърлите във водата вече използвани клечки кибрит.

По този начин ще изразходвате кибритени клечки, които иначе просто бихте изхвърлили в кошчето.

Опитайте и сами ще се убедите, че наистина работи.

Гарантираме: резултатът наистина ще ви изненада приятно.

 

Continue Reading

Previous: Цветелина Грахич отмъсти на Слави Трифонов
Next: Банките предупредиха българите за влоговете им в лева и евро

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.