Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква част от спестяванията ни в банките е защитена и какво да очакваме при фалит?
  • Новини

Каква част от спестяванията ни в банките е защитена и какво да очакваме при фалит?

Иван Димитров Пешев март 30, 2023
sdaspdasdasdoaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След случилото се през последните седмици с редица големи американски банки и Credit Suisse в Европа, хората все повече се интересуват от сигурността на средствата си във финансовите институции. Не са малко и онези, които активно търсят идеи за инвестиции, алтернативни на стандартните банкови депозити. При създалата се ситуация, тук ви предлагаме полезна информация за вложенията в банките в България и предпазните мерки свързани с тях, пише Стандарт.

 

Как са защитени влоговете в България?

Според законите на Европейския съюз, капиталът в банковите влогове в България, както на частни лица, така и на фирми, е защитен от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до максимален размер 196 000 лева на човек, на банка.

Какво означава това?

Това означа, че ако вие имате сметка на ваше име с налични 200,000 лв в нея в определена банка и тази банка фалира, вашите средства са защитени до размера на 196,000 лв.

Ще получите максималната гарантирана сума, но ще изгубите останалите 4,000 лв. Ако обаче имате 196,000 лв в една банка и още 4,000 лв в друга, то пълните суми и по двете вложения са гарантирани от ФГВБ.

 

Кои банки участват в тази система?

Всички банки притежаващи лиценз от БНБ да приемат влогове, задължително участват в системата за гарантиране на влоговете. Гарантирани са също и влоговете в клонове на български банки, опериращи в други членки на Европейския Съюз.

Кога започва изплащането и как е организирано то?

Изплащането на сумите от Фонда за гарантиране на влоговете в банките започва в срок от 7 работни дни считано от:

 

датата на обявяването на влоговете в банката за неналични

датата на решението на БНБ за отнемане лиценза на банката

или пък от датата на съставения акт от съдебен орган, заради който вложителите губят достъп до средствата си в банката по причини свързани с нейното финансово състояние.

Не по-малко от 2 дни преди да започне изплащането на средствата, Фондът обявява избраната обслужваща банка за изплащането в поне две популярни медии и на собствения си сайт. В същото уведомление се включва и информация за началния ден на изплащането. Гарантираните суми по влоговете могат да бъдат получени в рамките на петгодишен давностен срок, считано от първоначалния ден на изплащането.

 

Трябва ли да се подаде заявление за получаване?

Не е необходимо да подавате заявление до ФГВБ или до обслужващата банка, за да получите гарантираната сума. При желание, имате право да получите от банката с отнет лиценз удостовение за сумата, която трябва да ви бъде изплатена.

Какви документи ви трябват?

В обслужващата банка трябва да представите документ за самоличност, ако сте частно лице, плюс документи за представителство, ако сте юридическо лице.

 

Също така ще трябва да подпишете декларация, че средствата по влога ви не са свързани с действия по изпиране на пари. Подлежащата ви на изплащане сума можете да съхраните в сметка в обслужващата банка, да изтеглите или да прехвърлите в друга банка.

Важно:

Уверете се, че вашата банка разполага с актуалните ви лични данни във всеки един момент.

В случай на неблагоприятна ситуация като описаните тук, ще си спестите време и главоболия, тъй като за да ви бъдат възстановени сумите, личните ви данни в оригиналната банкова институция трябва да бъдат актуални.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате коя е майката на Керана от Като две капки вода
Next: Бесни немски светила в науката разсекретиха документ: Г-жа Стефка Г. Костадинова скача 226 см. в Италия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.