Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви подправки се слагат на зеления боб: Всяка домакиня трябва да знае
  • Новини

Какви подправки се слагат на зеления боб: Всяка домакиня трябва да знае

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
sdfgsdkigfdhkdfkhfghfgh.png

През лятото сме свикнали да приготвяме ястия от сезонни зеленчуци. Освен, че са вкусни, са и също толкова полезни.

Зеленият боб несъмнено е сред храните, които трябва често да присъстват на трапезите ни.

 

Няма да се фокусираме върху редицата полезни хранителни вещества, които можем да си набавим чрез консумацията на зеленчука. Вместо това ще споделим с вас няколко безценни съвета, свързани с овкусяването на зелен боб.

Сигурни сме, че ще ви послужат, докато се вихрите в кухнята.

Как е правилно да овкусяваме зеления боб?

Всяко едно ястие се нуждае от правилните подправки, за да стане вкусно.

Иначе трудът ни в кухнята може да отиде на вятъра. Използването на неподходящи подправки няма как да остане незабелязано. Затова е и много важно домакините да овкусяват ястията премерено, ако не искат да рискуват добрата си репутация.

Вкусът на зеления боб е лек и приятен и в никакъв случай не залагайте на тежки подправки. Яхнията със зелен боб си хармонира отлично с червен пипер. Да не забравяме, че това е една от подправките, които се добавят към всяка яхния.

Магданозът и копривата също биха допълнили чудесно вкуса на боба. За предпочитане е да се слагат накрая, за да се запазят полезните им качества. Джодженът е много ароматна подправка и се съчетава отлично със зеленчука.

Някои домакини поръсват чубрица и мащерка, но в малки количества. Те несъмнено ще подчертаят вкуса на ястието. Не забравяйте да добавите малко нарязан на ситно чесън или няколко пресовани скилидки.

Това са основните подправки, с които да овкусите зеления боб, ако искате ястието да се получи със завършен вкус.

Надяваме се да сме ви били полезни и благодарение на нас да сготвите най-вкусната гозба със зелен боб!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тръгнала с последните си 2 лева да си купи кифла. Вместо хляб, ей така, днес решила да се поглези с кифла!
Next: Баба ми пие всяка сутрин и вечер преди лягане по 1 чаша: В час е с всичко, а акъла й щъка дори по-бързо от моя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.