Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво можете да си вземете от хотелската стая с чиста съвест и без грам притеснения
  • Новини

Какво можете да си вземете от хотелската стая с чиста съвест и без грам притеснения

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
hteosdlasdas.png

Когато нашите съграждани отиват в чужбина, те се учудват преди всичко от обслужването.

Чуждестранните хотели привличат туристи със своята инфраструктура и брой услуги. Но нашите хора много често се държат неадекватно, докато отсядат в хотели. Особено често персоналът се оплаква от загубата на халати и кърпи от стаите. Въпреки това има неща, които можете да вземете от хотелите без страх.

Това ни разказа гид по време на пътуване до Турция. Тъй като именно от тази страна нашите най-често носят хотелски сувенири, веднага решиха да ни предупредят. Но се оказва, че има неща, които можете да вземете вкъщи без угризение на съвестта . За да не ви се случи нещо смешно, не забравяйте да се запознаете със списъка.

Не изпускай тези оферти:

 

Какво може да се вземе от хотела без страх

Въпреки че топлите халати за баня и белите кърпи са много стилни в хотелите, тези артикули не могат да бъдат изнесени. Например, моят приятел, възхитен от хотелския текстил , поръча комплект бели кърпи и спално бельо при пристигането си у дома. Но има и неща, които спокойно можете да вземете директно от хотелската стая, няма да получите нищо за това.

 

Козметични продукти

Първото нещо, което издава нивото на хотела, е козметиката под душа. Възприятието за хотела до голяма степен зависи от неговия асортимент, опаковка и количество. Шампоан, балсам, душ гел, лосион за тяло, сапун – всичко това се дава на всеки гост, така че загубата му няма да изненада никого. Например, имам приятел, който обича да носи хотелски сапун от всички пътувания . Вече имам цяла колекция!

Моля, имайте предвид, че можете да вземете само козметика, която се счита за еднократна употреба. Ако в стаята ви има голяма бутилка шампоан или душ гел на стената , тогава, както разбирате, не трябва да я взимате.

 

Четки за зъби

Ако намерите четка за зъби за еднократна употреба в банята при настаняване, тогава можете да я вземете за себе си. Той е специално приготвен за гостите и затова никой няма да се изненада да го загуби. И тъй като най-вероятно пътувате със собствената си четка , абсолютно нямате нужда от тази.

Между другото, самобръсначки за еднократна употреба и шапки за душ също могат да се вземат. Вярно, че не са толкова често срещани в хотелите, но ако вашият ги има, не се колебайте да ги вземете.

 

Комплект за шиене

В скъпите хотели на гостите се предлагат комплекти за шиене за лична употреба. Ако има такъв комплект, тогава той е предназначен за един гост и се счита за еднократен. Ето защо, ако комплектът все още не е бил използван по време на изгонването, тогава можете да го вземете за себе си.

 

Домашни пантофи

Повечето хотели предлагат чехли на своите гости. По правило за всеки гост се разпределят чифт чехли, които ще му бъдат достатъчни за целия престой. По този начин, ако тези чехли са ви останали в добро състояние или изобщо не са ви били полезни, можете да ги вземете със себе си. Те се считат за еднократна употреба, така че няма да бъдат дадени на следващия гост след вас.

 

Вода, кафе, чай

Много хотели поставят чайник с чаши в хотелските стаи, за да може гостът да пие чай или кафе по желание. Ето защо често на масата можете да намерите кафе, чай и захар в пръчици за еднократна употреба . Ако не са били употребени, можете да ги приберете вкъщи.

Същото важи и за бутилките с вода , които често се оставят във всяка стая, като комплимент за гостите. Но не трябва да взимате храна от мини-бара. По-точно, можете спокойно да ги вземете, но те определено ще приспадат пари за тях при напускането

 

Шоколад

За да допринесете за доброто настроение на госта, в някои хотели е прието да оставяте сладък подарък върху възглавницата . По правило това са малки шоколадови бонбони или сладки. Тези комплименти са безплатни, така че можете да ги вземете като сувенир.

 

Канцеларски материали

Ако намерите красив марков бележник и химикал в стаята при настаняване , можете също да вземете тези неща със себе си. Най-вероятно ръководството на хотела ще бъде само в полза, защото това се счита за допълнителна реклама за тях. Между другото, същото важи и за рекламни материали с емблемата на хотела.

 

Както виждате, дори от хотела можете да вземете някои неща под формата на сувенир. Но нека халатът, спалното бельо и кърпата да останат в стаята.

Continue Reading

Previous: Колбасите пълни с нишесте и растителни добавки, алармират от Активни потребители
Next: Емрах Стораро показа на всички апартамента си-Е наистина свят да ти се завие от лукс

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.