Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво може да се случи, ако оставяте зарядното устройство на телефона си в контакта?
  • Новини

Какво може да се случи, ако оставяте зарядното устройство на телефона си в контакта?

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
vsdfbfdbfdnghngfmhj.png

У дома имаме огромен брой електронни устройства – от смарт часовници до лаптопи. Всички те се нуждаят от зареждане. Ето защо винаги имаме огромен брой щепсели, стърчащи от нашите контакти и удължители.

За много от тях дори не виждаме смисъл да ги изваждаме. Но дали това наистина е толкова безопасно? Разбира се, че не. И дори да не задълбаваме в темата, можем да се замислим за елементарната пожарна безопасност. А нейното основно правило е да се изключват всички неизползвани електронни устройства, за да се избегне късо съединение. Ето по какви други причини не трябва да оставяте зарядното устройство в контакта.

Лошо качество на устройството

Обръщали ли сте внимание на температурата на зарядното устройство през периода, в който то е било включено в контакта, но не е зареждало смартфона ви? Ако е било доста горещо, това е първият сигнал, че устройството не е в ред.

Не само че не можете да го включите без смартфон, но и изобщо не можете да го използвате. В противен случай корпусът може да се разтопи, а понякога дори да се запали. Това е изпълнено с последствия. Но дори и зарядното ви устройство да не се нагрява, когато е в мрежата без смартфон, това не означава, че няма да се случи късо съединение. То може да се случи и по други причини. Например при пренапрежение в електрическата мрежа.

Малки деца

Много експерти посочват това като причина номер едно, поради която не бива да оставяте зарядно устройство включено в контакта. Любопитното дете, ако е малко, може да иска да опита стърчащата жица, да я издърпа оттам и да се опита да пъхне пръстите си в контакта. Детето ще бъде ударено от ток. Ето защо си струва да скриете контактите от децата или да им поставите щепсели.

А уредите никога не трябва да се оставят включени в мрежата, която може да достигне до детето. Също като децата, нашите домашни любимци могат да бъдат изключително любопитни. Кучетата, котките, плъховете и други домашни любимци обичат да дъвчат висящите без стопанин кабели. И вече знаем какво могат да причинят те. Така че е по-добре да защитите себе си и дома си със сигурност.

Митове

Между другото, има и редица други причини, за които говорят някои експерти. Но не всички от тях са верни. Време е да развенчаем митовете:
– Висока консумация на електроенергия. Това изобщо не е вярно. Зареждането, включено без смартфон или друго електронно устройство, консумира минимално количество енергия.
– Намален живот на зарядното устройство. Още един мит, в който на практика няма никаква истина. Зарядното устройство от този формат на употреба почти никога не се износва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво ще се случи, ако ядем по 3 яйца всеки ден
Next: Баба ме научи: Откакто разделям месото правилно, готвя по 5 манджи от едно пиле

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.