Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Какво НЕ се прави на Никулден, защото носи беди и лош късмет
  • Без категория

Какво НЕ се прави на Никулден, защото носи беди и лош късмет

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_3

На 6-ти декември почитаме Свети Николай Чудотворец. Празникът е известен още като Никулден

Първообразът е историческата личност Никола Мираликийски. Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия.

Легендата разказва, че той бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща, след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от водните стихии.

Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца.

Името Николай означава „побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар и на водния свят – водните демони и рибите.

Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.

Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник.
Смята се, че Свети Никола е предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

Костите от рибата не бива да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. Тъй като тази кост – „кръхче” или „дъна” се смята за необикновено лековита, в някои краища на странат ни майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи” и уроки.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете.

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година.

В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си „гола” риба (без люспи), тъй като се смята, че това е на бедност и тегоби.
Традиция е цялото семейство да се събере край празничната трапеза.

Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и масата не се прибира през целия ден.

Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта на 6 декември.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден „такси“, „служба“ или „управител“ – специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за „нощна служба“. Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на „служба“.

На Никулден именици са: КОЛО, КОЛЬО, КОЛЧО, НЕНА, НЕНКО, НЕНО, НЕНЧО, НИКО, НИКОЕЛА, НИКОЛ, НИКОЛА, НИКОЛАЙ, НИКОЛЕТ, НИКОЛЕТА, НИКОЛИНА, НИНА, НИНО, Ника, Нико, Никола, Николай, Николина, Никулина

Continue Reading

Previous: Днес е един от най-важните християнски празници в България, ето какво се прави
Next: Предизвикателство за оптична илюзия: Намерете дъщерята на фермера

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.