Какво предстои при пенсиите и минималната заплата от 1 юли

Парламентът прие новото удължаване на разпоредбите на държавния бюджет за 2022 г. Новият де факто срок за приемане на бюджета за 2023 г. е 31 юли 2023 г., което изглежда напълно постижимо, с оглед на избирането на редовно правителство и заявката на финансовия министър да внесе свой бюджет в следващите седмици.

Докато очакваме представянето на редовния бюджет, е хубаво да обобщим някои въпроси, които вече намериха своя отговор, посочва в анализ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Вдигат ли се пенсиите на 1 юли 2023 г.?

Краткият отговор е „Да“. Пенсиите се вдигат по т. нар. швейцарско правило с 12%, като увеличението на практика вече е факт. Първо Надзорният съвет на НОИ гласува увеличението с 12% от 1 юли 2023 г., а впоследствие и парламентът прие увеличение на минималната пенсия до 523 лв., тоест също ръст с 12%. Интересният факт тук е, че НОИ не са пуснали новина за своето решение от 5 юни, което е взето в деня преди да се избере новото редовно правителство.

Така или иначе, темата с пенсиите изглежда приключена и би трябвало вече да не е част от предстоящите дискусии за бюджет 2023 г. Важно е да се отбележи и много сериозното покачване на минималната пенсия в последните години – от 250 лв. към 1 юли 2020 г. до 523 лв. към 1 юли 2023 г. Това е ръст от 109% за три години, очевидно далеч над инфлацията за този период и съответно отвъд разпоредбите на швейцарското правило, обяснява Ганев.

Ще се повишили ли ударно минималната заплата?

Да, но от началото на 2024 г. Въпреки политическото заиграване на синдикатите с темата, покачване на минималната заплата още от юли месец би било огромна грешка и в противоречие със закона. Минималната заплата вече беше увеличена в началото на годината на 780 лв., след което парламентът прие ясен механизъм за нейното определяне, като минималното възнаграждение се обвързва със средната брутна работна заплата по ясна формула – така отпадат и всякакви пазарлъци с работодатели и синдикати. Последните имат пълната свобода да си говорят на ниво отделни предприятия или сектори, там където има съответното представителство.

Приетият механизъм залага, че към 1 септември 2023 г. трябва да се определи новата минимална заплата, която да влезе в сила от 1 януари 2024 г. Минималната заплата в началото на 2024 г. следва да е равна на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две тримесечия на 2023 г. Тъй като вече има данни за почти целия цитиран период, можем с голяма доза сигурност да твърдим, че новата минимална заплата от 1 януари 2024 г. би трябвало да е около 940 лв., тоест ръст с над 20% от текущото ниво. При това положение на нещата е напълно излишно да се политизира темата в предстоящите дискусии за бюджет 2023 г., пише в анализа.

Ще отпадат ли намалените ставки на ДДС?

На този етап – по-скоро „Не“. През последните години се отвориха всякакви пролуки в ДДС, като списъкът на стоките и услугите с намалена ставка вече включва над 10 такива. Тук влизат хлябът и брашното с нулева ставка, общата туристическа услуга и настаняването, книгите, ресторантите, бебешките храни и пелени, използването на спортни съоръжения, централното отопление и природният газ със ставка от 9%.

Голяма част от тези преференциални ставки имат определен срок – нулевата ставка за брашното и хляба и намалената ставка за ресторантите, общата туристическа услуга и използването на спортни съоръжения изтичат на 31 декември 2023 г. В същото време въведените като временна мярка намалени ставки за доставка на книги, както и на бебешки храни и пелени, вече действат като постоянна мярка. Единствено намалената ставка за централното отопление и природния газ изтича на 1 юли 2023 г.

Вдигат пенсиите с новото удължаване на бюджета

Казано с други думи, дебатът за намалените ставки на ДДС изглежда ще се проведе в края на годината с приемането на бюджета за 2024 г. Тогава ще се реши какво да се прави с преференциите, които изтичат на 31 декември, и потенциално може да се отвори дебата за вече постоянната мярка за книгите и бебешките храни и пелени. Сега дискусиите по-скоро ще се фокусират само върху централното отопление и природния газ, тъй като преференцията изтича в края на юни. От бюджетна гледна точка, в края на годината би било добре да се отърсим от временните мерки и да запушим пробойните в облагането с ДДС.

Какво да очакваме от предстоящия бюджет?

Голямането на ясна траектория в средносрочен план, която да върне доверието и предвидимостта в провежданата фискална политика. Описаното по-горе ясно показва, че някои от основните въпроси пред бюджета вече са намерили своя отговор – пенсиите са вдигнати, минималната заплата би следвало да се увеличи в началото на следващата година, а намалените ставки на ДДС по-скоро ще са тема в края на годината.

Очакването е свиването на дефицита да мине през ревизия на разходите за издръжка и капиталовите разходи, внасянето на по-голям дивидент от държавните предприятия и евентуалното залагане на допълнителни приходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, тоест правителството ще се опита да се пребори за второ плащане през тази година.

Дали това ще е достатъчно да влезе дефицитът до ограничението от 3% предстои да видим. Отчетливото намаление в инфлацията – както в Европа като цяло, така и у нас – може да спомогне за аргументиране на по-консервативно повишаване на доходите в средносрочен план. Свиването на бюджетния дефицит и тази година трудно ще стане без по-строг поглед към разходната част на бюджета. Парламентът трябва да е много консервативен към всякакви идеи за ръст на текущите разходи и/или извънредно покачване на заплати, категоричен е икономистът.