Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си
  • Новини

Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
radevshamarrrodia.jpeg

Бойкотираният празник! 3 март ни разедини – Радев отказа тържествата на Шипка!

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

На фона на кървавата война в Украйна – 3 март тотално разедини българите, а проучване на обществените нагласи показа, че българинът вече съвсем недолюбва руският президент Владимир Путин и инвазията му в братската славянска страна.

След призивите за бойкот на националния празник от страна на известни личности, сред които политологът проф. Евгений Дайнов, професорът по културна антропология Ивайло Дичев и др., Националният военноисторически музей няма да отвори врати на датата.

„В знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратено безумието на войната Националният военноисторически музей и неговите филиали няма да работят на 3 март“, съобщават от музея.

И Военноморският музей във Варна – филиал на Националния военноисторически музей, няма да работи днес в знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратена войната. Информацията потвърди за БТА директорът на културната институция Мариана Кръстева.

„Когато в XXI век една държава нахлува в друга, нарушава нейния суверенитет и използва военни средства срещу мирното население, е важно как осмисляме историята и се учим от уроците на миналото“, пише в позицията на музея.

„Като институция, която изучава и интерпретира войната, конфликтите и последиците от тях, ние добре знаем колко ценен е мирът и в знак на солидарност музеят няма да работи на 3 март“, допълват оттам.

Директорът на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък Чавдар Ангелов каза, че по традиция Паметникът на свободата ще бъде отворен за посещения, а входът ще бъде свободен.

„Ако на тържеството дойдат официални лица, ще отворим Паметника за граждани от обяд след официалната церемония. Ако не – отваряме от сутринта“, разясни Ангелов.

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

Изненадващо обаче премиерът Кирил Петков ще изчаки върха, за да участва в тържеството.

По въпроса кой друг от държавните ни ръководители, депутати, партийни лидери и т.н. ще дойде на Шипка, организаторите от Казанлък са в неведение.

Опасенията са да не би в празничния ден на върха да се стигне до сблъсък между русофили и русофоби заради войната в Украйна.

Освен политически, тазгодишният 3 март се очертава да бъде много тежък и заради времето на върха. Сега там е студено, духа вятър и вали сняг, прогнозата е да бъде така до днес.

Работници от общинското предприятие по чистота в Казанлък всяка сутрин са на Шипка, за да чистят от снега 890-те стъпала към върха и пътя до там и не крият, че това е много трудно заради завърналата се зима.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Целият свят замръзна. Дойде ли краят? Опит за покушение срещу украинския президент!
Next: Важно съобщение от премиера Кирил Петков: В момента се всява паника!

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.