Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в момента: Два стратегически ядрени бомбардировача B-52 над България
  • Новини

Какво се случва в момента: Два стратегически ядрени бомбардировача B-52 над България

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
bombandirovkvkvka.jpg

Два американски стратегически бомбардировача B-52 „Стратофортрес“ са направили обиколка на българското небе в късните следобедни часове на днешния ден, показват данни от платформата за следене на самолети Flightradar24, предава bTV.

Машините, едната от които е с позивна „Горгон12“, са излетели от Великобритания. Минали са през Холандия, Германия, Чехия, Словакия и Унгария, направили са завой над Румъния и са се оказали в нашето въздушно пространство, като са направили няколко обиколки над Източна България. След това са се насочили към Гърция и Италия.

B-52, заедно с руския си аналог Ту-95, са едни от най-старите бойни самолети на активна служба в света.

Машините обаче са многократно модернизирани с най-нова електроника и в наши дни се използват не толкова за стандартни бомбени удари, колкото като платформа за изстрелване на крилати ракети извън пределите на вражеската ПВО.

Американската въздушна „крепост“ има зад гърба си множество успешни мисии във Виетнам, Ирак, Югославия и т.н. Тя може да носи и ядрено оръжие.

От Министерството на отбраната пък информираха, че днес от учебен полигон „Ново село“ към Гърция се придвижва автоколона, с която се транспортират бойни машини на пехотата.

Придвижването е във връзка с ротация на формирование от Сухопътните войски на САЩ, което участва в съвместната-българо-американска подготовка „Joint Training“ на учебния полигон „Ново село“.

Съвместната подготовка се провежда от януари до юни тази година в рамките на планираните през 2021 г. съвместни учения на Българската армия в страната и чужбина. Формированията от Сухопътните войски на САЩ в Европа участват в нея на ротационен принцип.

В „Joint Training“ участват сили и средства от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Съвместните учения повишават боеспособността на българските въоръжени сили и допринасят за оперативната съвместимост в национален и в съюзен формат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свърши се. Путин с Указ вероломно включи Украйна в Руската федерация
Next: България вдигна извънредно военния Спартан за специална мисия

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.