Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво става с неизползвания платен годишен отпуск?
  • Новини

Какво става с неизползвания платен годишен отпуск?

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
trudasodasdpas.jpg

До 31 януари на всяка календарна година, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за полагаемия платен годишен отпуск. Право да ползват отпуска имат всички работещи по Трудов договор, които имат най-малко 4 месеца зачетен трудов стаж според Кодекс на труда (чл. 155 от КТ).

 

Платения годишен отпуск не може да се отлага. Работодателят е длъжен да разреши на работника или служителя, да използва платената отпуска до края на съответната календарната година, за която се отнася (чл. 173, ал. 5 от КТ), освен ако не е отложено ползването му (чл. 176 от КТ).

Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платен годишен отпуск, може да се отложи за следващата календарна година от:

Не изпускай тези оферти:

 

1) Работодателя – поради важни производствени причини при условия и реда на чл. 173, ал.5 от КТ

2) Работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск – за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за неплатен отпуск и т.н или когато работника или служителя отправя писмено искане до работодателя, за разрешение на отлагане ползването на платен годишен отпуск, за следващата календарна година, посочвайки съответната причина.

Ако работника или служителя ползва друг вид законоустановен отпуск, не е необходимо писменно искане до работодателя, за отлагане на ползването на платен годишен отпуск за следващата календарна година.

Когато платения годишен отпуск или част от него, не е използван до края на съответната календарната година, за която се отнася, той се отлага до 6 месеца най-късно на следващата календарна година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ), ако работодателя разреши, ако не работника или служителя има право сам да определи времето на ползването му, уведомявайки за това най-малко 14 дни предварително, писмено работодателя.

Ако платения годишен отпуск или част от него не е използван след 2 години, независимо от причините за това, правото му за ползване се погасява по давност, освен ако трудовите правоотношения не са прекратени, тогава работника или служителя има право на парично обещетение по чл. 224 от КТ, за неизползвания платен годишен отпуск.

Ако платения годишен отпуск или част от него е отложен поради чл. 176, ал. 1, правото му на ползване се погасява по давност, след изтичане на 2 години, от края на годината, в която е отпаднала причината за отлагането му.

Още интересни новини:

Поради технически грешки в трудови книжки много лица губят част от пенсиите си и не могат да докажат, че са работили. За това предупреди в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Анелия Гечева, счетоводител от град Раковски, област Пловдив.

„Това е един много важен въпрос. Именно поради това е много важно трудовата книжка да бъде изрядно попълнена и всички реквизити в нея да са попълнени. Извадете си книжките и погледнете дали в тях всичко ви се струва попълнено.

На първа страница много елементарно на пръв поглед има място на поглед на притежател. В мои практики се е случвало лице, което не се е подписало като притежател на трудовата книжка, отива да подава документи за пенсии, и бива върнато, защото няма подпис. Съответно той трябва да излезе от гишето, да се разпише, да вземе нов номер, да изчака новата опашка, която се е натрупала пред пенсионния отдел. Така че дори за тези елементарни неща обърнете внимание.

Първа страница: Подпис на притежателя. На следваща страница има място, където трябва да има подпис и печат на работодателя и дата на издаване на трудовата книжка.

Погледнете внимателно имате ли подпис, имате ли печат на работодателя, има ли дата на издаване на трудова книжка – това е също много важно. Ако няма, то първият ви работодател, който е издал тази трудова книжка, отидете при него, надлежно да сложи подпис, да сложи печат. Оттам насетне идва моментът с вече трудовия стаж, който се вписва в трудовата книжка“, обясни Гечева.

Тя акцентира върху това от какво естество са най-допусканите грешки: „При приключване на трудовото правоотношение при даден работодател, работодателят трябва да приключи трудовата книжка и да я оформи надлежно. В нея трябва да има един правоъгълен печат, в който е вписано продължителността на осигурителния и трудовия стаж на лицето.

Какво се случва тук? Вписан е стажът, например лицето е работило 5 години и 5 месеца. Отдолу отново има място: Подпис на счетоводител, подпис на ръководител, подпис на управител. Ако един от тези подписи ги няма, този стаж може да не бъде признат на лицето. Връщат също от пенсионен отдел, защото вие сами разбирате, че трудовата книжка е доказателство за вашия трудов стаж.

Много често в практиката липсва подписи било то на управител, било то на изготвил. И това поражда проблеми за лицата, на които естествено им предстои пенсиониране. Тук говоря в частност трудовата книжка се ползва при доказване на трудов стаж при пенсиониране. Така че мили хора, погледнете си внимателно имате ли подписи и печати при приключване на трудовите ви книжки“, обърна внимание Гечева.

Счетоводителят спомена и друго много важно нещо, което касае категорийните работници:

„За да бъде доказано това, че вие сте категориен работник, първа или втора категория труд, това също трябва да бъде вписано в трудовата книжка.

И пак в моята практика на един човек, който си подаде документи за пенсия, не беше вписано, че той е работил втора категория труд, от НОИ естествено, те са с право отказват да му признаят тази категория, която не беше малко години, и така лицето не можа да вземе добра пенсия, което мисля, че не е правилно. Така че проверявайте ги внимателно тези неща“, призова Анелия Гечева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бургаски полицаи дадоха положителни тестове за наркотици, но няма да ги наказват, защото
Next: Току-що откриха трупа на 12-годишно момиче. Била е убита по брутален начин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.