Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво ще стане, ако извадите ключа от контакта по време на движение?
  • Новини

Какво ще стане, ако извадите ключа от контакта по време на движение?

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
koallakontakttt.jpg


Някога автомобилите имаха най-простите механизми за заключване на запалването. Шофьорът можеше да извади ключа директно по време на шофиране и това да не се отрази на работата на двигателя. Можете ли да направите същото на съвременните машини?

Отговорът е категоричен и очевиден: не. През годините конструкцията на ключа е претърпяла промени от съображения да сигурност и вече е доста сложна. Дори да успеете да извадите ключа, заради дефект, например, воланът почти сигурно ще блокира (или поне ще се върти много трудно). А това, особено при движение с висока скорост, ще има сериозни последици.

Ясно е, че заедно с кормилното управление ще откаже двигателят, който ще бъде последван от усилвателят на спирачките. Възможно е известно време колата да се движи по инерция, но това няма да продължи дълго.

По-голямата част от съвременните автомобили вече се предлагат без ключ за запалване и това, честно казано, е удобно. Дори и да сте свикнали със стандартен ключ, който трябва да извадите от джоба или от чантата бързо ще се отървете от този навик. Отварянето на вратата с просто издърпване на дръжката вече се приема за нещо нормално.

В същото време обаче трябва да запомните къде се намира ключодържателят. Загубата му, както в случая с класическия ключ за запалване, може да докара сериозни неприятности на собственика на автомобила. Поради същите причини за безопасност съвременните коли не изключват работещия двигател, ако ключът за запалване „напусне“ колата заедно със собственика. Дори е трудно да си представим какво ще се случи, ако автомобилът внезапно спре по средата на магистралата заради повреда на системата.

Основното условие за функционирането на системата за безключов достъп е ключодържателят да се намира в зоната на покритие на сигнала. И какво ще се случи, ако да речем, той бъде изхвърлен през прозореца, докато шофирате с висока скорост? Всъщност – нищо, ако трансмисията не е в режим на паркиране, двигателят определено няма да спре.

В случая електронната система ще приеме, че ключът е просто дефектен и няма да даде команда за изключване на захранващия блок, за да не инициира опасна ситуация на пътя. Бордовият компютър ще стартира алармата само, след като водачът паркира и отвори вратата. В този случай ще стане невъзможно да рестартирате двигателя, тъй като нямате ключ (ключодържател), пише automedia.

Важен е и въпросът – колко време издържа батерията в контактния ключ? Същото като в ръчен часовник – зависи каква е батерията. Оригиналната, която е закупена с автомобила, може да изкара до 5 години, но някои издържат повече, а други по-малко. Върху това влияят редица фактори – колко често се използва, каква марка е самата батерия и други, а самата смяна става по

Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи от чужбина започват бизнес у нас, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
Next: Смут в Кремъл в момента: Западът не прости на Путин, удариха го по-безпощадно отколкото с армия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.