Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят
  • Новини

Как да прогоните охлювите от градината си – методите, които работят

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vdsfvsfdbddkfbnkdgfkngh.png

Понякога охлювите атакуват лехите и нападат листата на растенията като това се отразява изключително негативно на добива. Но опитните градинари разчитат на някои прости и същевременно с това ефективни методи, които помагат да се отървете от неканени гости в градината. Работещи методи против охлюви в градината Опитните градинари разчитат най-вече на чесъна. Неговият силен аромат и остър вкус може да отблъсне градински вредители като листни въшки и охлюви.

Много градинари предпочитат да използва естествени методи, за да не навредят на растенията. Чесънът винаги е бил използван като репелент и поради своята ефективност и екологичност този метод за борба с вредителите набира популярност. Всичко, от което се нуждаете, е разтвор, приготвен от чесън.

Просто счукайте няколко скилидки и ги накиснете във вода за няколко часа или за една нощ. Прецедете получената вода през тензух и я налейте в спрей бутилка.

Напръскайте листата на растенията с този разтвор. Острата миризма на чесън и горчивият му вкус ще прогонят вредителите от градината ви. В допълнение, сярното съединение, съдържащо се в чесъна, има противогъбични свойства, така че ще предпази растенията от различни гъбични инфекции. Това просто средство ще замени химическите пестициди, които биха могли да имат лош ефект върху вашите растения.

Опитните градинари също така съветват да засаждате чесън между редовете с онези растения, където най-често се срещат охлюви. Например, те обичат не само листа от ягоди, но дори и самите ягоди.

За да поддържате ефективността на спрея с чесън, пръскайте го върху растенията след дъжд или поливане. За да предпазите лехите от този вредител е необходимо да поръсите дървени стърготини и пясък между тях, тъй като за тези същества това е непреодолима бариера. В случая охлювите просто няма да могат да влязат в лехите, ще се „забият“ в пясъка и всичко, което остава, е да съберете и да ги унищожите.

Между градинските лехи може да се поставят и мокри парцали.

Подходящи са и листа от репей. Охлювите не обичат високите температури, така че през деня те ще искат да се скрият в сянката на разложения репей. По този начин ще е лесно да съберете охлювите и да ги унищожите или просто да ги изхвърлите далече от градината си, ако предпочитате да се борите с тях по хуманен начин.

Охлювите не обичат миризмата на кафе, затова се препоръчва да поръсите малко количество от продукта между лехите. Може дори да е евтино кафе или да използвате утайка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И тя се облажи! Вижте в какъв палат се шири Мария Габриел
Next: Колко време след употребата на алкохол може да седнете зад волана /ТАБЛИЦА/

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.