Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да се отървете от тревата в градината? Ето най-лесния начин
  • Новини

Как да се отървете от тревата в градината? Ето най-лесния начин

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
sadvfdsvdsfbgfbghdnhg.png

Днес ви представяме лесно решение как да се отървете от тревата в градината!

Знам, че много хора правят декоративни пътеки в своите градини – това е не само красиво, но и удобно. Например, аз имам навсякъде градински пътеки, облицовани с павета, така че мога да работя по лехите дори след дъжд – обувките ми остават чисти.

 

Но досадните плевели поникват по тези облицовани острови, с които между другото трябва да се борите много дълго време. Понякога дори изглежда, че сякаш цялата пътека е покрита с плътен зелен килим.

 

Разбира се, можете да почиствате ръчно пътеката всеки ден, късайки тревата в градината, но съдейки по моите наблюдения, това са нашите неуспешни опити да се отървем от нея. Тревата просто си расте и започва да расте дори още по-бързо. И всичко това, защото по никакъв начин не успявате да достигнете корена – така или иначе, част от него ще остане под земята, което означава, че тревата ще продължи да покълва и подобен процес може да продължи вечно.

 

Аз лично опитах няколко закупени продукта, но нито един от тях не даде желания резултат – с течение на времето тревата се върна на любимото си място.

Но, един ден дългото ми търсене все пак беше успешно – един от приятелите ми сподели с мен рецепта за разтвор, който ми помогна да реша този проблем. Веднага трябва да кажа, че това решение ми помогна – нямаше и следа от тревата, затова реших да споделя рецептата с вас. След няколко дни всички процепи около плочките ще бъдат почистени от тревата и тя никога повече няма да расте там.

 

За приготвянето на разтвора се нуждаем само от оцет, вода, сол и течен сапун. Вземете 100 мл оцет и го добавете към 300 мл вода, след това изсипете супена лъжица сол в разтвора и капнете няколко капки течен сапун.

Смесете всичко добре и използвайте бутилка тип спрей, за да напръскате тревата. Тази смес просто ще я изгори и на вас ви остава само да изметете остатъците от градината.

 

Обърнете внимание на рецептата, но не забравяйте, че това решение е вредно за абсолютно всички растения. Следователно, то трябва да се използва само там, където в бъдеще няма да засадите нищо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина проф. Васил Овчаров
Next: Любимци в Един за друг шокираха всички и са аут от шоуто!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.