Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как една кърпа поставена на таблото на автомобила ни може да разреши проблем в летните жеги
  • Новини

Как една кърпа поставена на таблото на автомобила ни може да разреши проблем в летните жеги

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
zgegqwtastas.png

С времето, използваният автомобил губи своята стойност. Не е тайна, че след известен период от време следите от употреба стават все по-видими. Една интересна техника, която се използва все по-често, е поставянето на кърпа върху таблото, която помага да се отървете от някои досадни проблеми.

Грижата за автомобила е от значение за всеки собственик. Това включва не само поддръжката на двигателя, но и грижа за таблото му. Един трик, популярен в по-топлите региони на Европа, особено в Италия и Гърция, набира популярност и в други страни. Въпреки че идеята може да звучи необичайно, тя е наистина ефективна и дори по-евтина от покривалата за коли, предназначени да предпазят таблото по време на летния сезон.

Така поставената кърпа има своята роля в защитата на таблото от вредното въздействие на слънчевата светлина. Познато е, че автомобилите могат да се нагреят значително през лятото, което може да доведе до дългосрочни повреди на таблото. Материалите започват да се втвърдяват, свиват и напукват, а повърхността им може да набъбне и да се отдръпне. Тази естетична неприятност може да бъде скъпо и сложно ремонтирана. Поставянето на кърпа на таблото предотвратява тези проблеми.

В Румъния, например, ако автомобилът е паркиран на слънце за дълъг период, той често се предпазва с помощта на картон или алуминиево фолио, които се закрепват на прозорците.

Освен това, има други методи, които могат да помогнат да предпазите колата си от топлината. Например, силно препоръчително е да я паркирате на сянка, когато е възможно. Ако рядко използвате автомобила, разгледайте възможността да използвате зарядно устройство за акумулатора от време на време, което ще удължи неговия живот.

Ако автомобилът е бил паркиран на слънце за продължително време, добра идея е да го проветрите, като отворите всички врати. Всички тези съвети, въпреки че прости, са наистина ефективни в поддържането на автомобила в добро състояние и предпазването му от вредното въздействие на топлината през лятото, пишат от зажената.бг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не накисвам боба преди готвене, картофите имат вкус на пресни дори посред зима: Гениални готварски трикове за всеки ден
Next: Кондукторка нареди на пенсионерка без билет да слезе от влака, млад мъж стана от мястото си и

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.