Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как не съм знаела, колко е важна и долната граница на кръвното! Ето какво показва и как да контролираме здравето си
  • Новини

Как не съм знаела, колко е важна и долната граница на кръвното! Ето какво показва и как да контролираме здравето си

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfgkdfhkrthkrthfghfg.png

Когато се мери кръвното налягане се взимат предвид два показателя: горното-систолично и долното-диастолично налягане.

Вторият показател всеки пот е по-малък по стойност и се определя при отпуснато състояние на сърдечния мускул. Ако сме наясно със значението на стойностите на долната граница, може навреме да вземем мерки за нарушенията в кръвоносната система и да поискаме медицинска помощ.

Тази цифра показва доколко гъвкави са съдовете на тялото – от тях зависи тонусът на периферните артерии

За нормални се считат показателите в диапазона 60-90. Ако цифрата е по-голяма или по-малка, това е повод да се свържете със специалист, за да разберете причината за тези отклонения.

Здравето на кръвоносните съдове зависи не само от еластичността на стените им, но и от нормалното функциониране на бъбреците. В края на краищата, тонусът на кръвоносните магистрали се формира благодарение на ренина – вещество, секретирано от бъбреците. А при проблеми с този орган се стига до колебания в стойностите на долната граница. Ето защо, тези колебания често се наричат бъбречни.

Повишаване на стойностите на долната граница може да са причинени от:

– стесняване на артериите на бъбреците;
– хронична бъбречна недостатъчност;
– гломерулонефрит;
– пиелонефрит;
– излишък от натриеви или йодни съединения в организма;
– надбъбречна дисфункция;
– заболявания на щитовидната жлеза.

Но ако и двата показателя на кръвно налягане са повишени, тогава трябва да се търсят проблеми във функционирането на сърцето и кръвоносните съдове.

Понижението на диастолното налягане често се случва поради:

– дехидратация;
– туберкулоза;
– анемия;
– стрес;
– атеросклеротични съдови лезии.

Също така, ниските показатели на тонометъра често се срещат при юношите: растящият организъм не може да се справи с изпомпването на големи обеми кръв. Но в повечето случаи подрастващите израстват този проблем.

Симптомите при повишаване или понижаване на бъбречното налягане обикновено остават незабелязани. Можете да разберете за проблема само при измерване на кръвното налягане. Понякога има слабост, мушички пред очите, раздразнителност. Това състояние може да показва преумора или да е знак за понижаване на налягането.

Особено важно е да следят спадовете на налягането тези, които са преживели прединфарктни или прединсултни състояния, както и бременните жени. Промените могат да повлияят неблагоприятно върху кръвообращението на плода.

Ако показателите на кръвното налягане стабилно се различават от нормата или разликата между горния и долния показател е малка, трябва да си направите медицински изследвания. Лекарят ще разбере какви са причините за по-ниското кръвно налягане на пациента и ще назначи курс на лечение.

Кръвното налягане е важен показател за сърдечносъдовата система. Еднакво опасно е и високото, и ниското кръвно налягане. Затова е важно при появата на какъвто и да е проблем да започнете да измервате редовно кръвното си налягане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Държавната службичка вече няма да е толкова сладка, ето защо
Next: Най-силният ЛЕК ЗА СТАВИ е точно под носа ти през лятото: Премахва болката, лекува артрит и схващания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.