Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ни мамят мобилните оператори с едно обаждане
  • Новини

Как ни мамят мобилните оператори с едно обаждане

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
fdslksfhkofkddfhdfghgf.png

Това е нелоялна търговска практика

Да опитат да ви подведат, че договорът ви с телекомуникационната компания изтича, когато остава цяла година до края на срока му?

 

Такава е историята, която разказва жена пред „Ние, потребителите“. Сигурно обаче звучи познато на немалко клиенти на доставчиците на услуги в сектора, за което свидетелстват публикации в интернет и жалби при омбудсмана.

 

„На 13 октомври, след 17:30 ч. ми звънят от непознат номер и ми се представя служител на един от големите мобилни оператори. Информира ме, че договорът за единия от телефонните ми номера, който е двугодишен, изтича и аз не мога да го подновя нито при преференциалната такса от 12,99 лв., нито при стандартната от 14,99 лв. след преминаването му в безсрочен. Затова ми се предлага нова такса от 22,99 лв. с повече мегабайти, с повече възможности за разговори в чужбина, но на мен това не ми е необходимо. И понеже съм дългогодишен, лоялен клиент на този оператор, ми се предлага и нов апарат.“, споделя журналиста от БНР Биляна Славчева, която е и водещ на предаване с дългогодишна пазарна рубрика „Потребителска кошница“.

 

В телефонното обаждане са обяснили, че новият договор ще бъде изпратен по куриерска фирма, за да го прегледа и ако го одобри, да го разпише и върне единия екземпляр обратно по куриер, след което ще получи и чисто новия апарат. Тя приема предложението, но междувременно проверява действащия си договор и си припомня, че той всъщност изтича не сега, а чак след една година. “Това е точно на средата на двугодишния договор. Ако не бях прегледала, че имам още цяла година от него, щях да приема оферта с много по-висока такса и неизгодна за мен.”, разказва още Биляна Славчева пред водещата на подкаста Габриела Руменова.

 

И добавя, че в разговори с представители на телекома и на куриерската служба е разбрала, че не е единствената и други хора също недоволстват, че спрямо тях от наетия от мобилния оператор кол център се прилага същият подход.

 

В подкаст епизода Биляна Славчева и Габриела Руменова предупреждават потребителите да бъдат внимателни с офертите за Коледа и Нова година – да се информират подробно за условията и да преценяват доколко са изгодни за тях, тъй като се обвързват с условията не само за празниците, но за период от една или две години.

 

“Разказваме тази история, за да подсетим хората, че не трябва да се доверяват безусловно на търговците, а да подлагат на проверка всяко тяхно твърдение, дори когато вече се намират в договорни отношения с тях. Опитът да бъдат подвеждани, че договорът изтича и така да им се отнема правото да се възползват от преференциите, заради които са се обвързали срочно с дружеството, е нелоялна търговска практика.

 

Потребителите също така е полезно да знаят, че когато търговецът промени общите си условия, е длъжен да ги уведоми в 7-дневен срок. В такъв случай те имат право да приемат измененията, да продължат да изпълняват договора при старите условия или да го прекратят без такси и неустойки.“, посочи Габриела Руменова – автор и водещ на подкаста и създател на проекта „Ние, потребителите“.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е за вярване какви ги вършат българите на Острова, това задмина всичко
Next: Кадри от Варненския плаж от 1945 година изумиха България: Какво се вижда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.