След като ви представихме първите жени в българската армия, отново с фотографа Иван Григоров ще ви върнем към онези първи години след края на комунизма, когато в България започват реформи. Включително и в българската армия.
18 април 1990
Със самолет няколко журналисти и фотографи са получили разрешението на Министерството на отбраната да обиколят родни поделения, в които е планирано да се унищожава бойна техника. Сред пътуващите е и екип на вестник „Поглед“, и, разбира се, фотографът Иван Григоров. Ето на какво стават свидетели и какъв материал правят.
Основната делегация, която се води, се състои от акредитирани военни аташета у нас. С други думи хора от НАТО ще инспектират каква военна техника – самолети, танкове, оръдия, минохвъргачки и т.н., ще се превърне в тигани, тенджери и перални.
„Обиколката бе в рамките на един ден, спомня си Иван Григоров. – Летяхме с военен самолет от един град в друг. Имаше стройна организация. Военните аташета носеха със себе си фотоапарати, което принципно бе немислимо и не беше позволено преди това. Но сега беше. Те си водеха старателно записки и снимаха.“
Поделения във Велико Търново, Търговище, Карлово, Узонджово и Лясковец са обект на голям интерес от страна на представителите на НАТО.
Военните аташета на редица страни у нас са допуснати на инспекция да проследят как и какво количество военно оръжие ще бъде извадено от употреба.
23 пилотни коли, в които се придвижват аташетата, нямат право на достъп до поделенията и остават пред оградата.
А за визитите, всичко е лъснато. Поделенията светят, както и униформите на българските военни. Дори и на вратата на тоалетната е поставена табелка на английски – „WC“.
„Едно от най-интересните места бе танковата бригада в Карлово“, спомня си Иван Григоров.
Към онзи момент България е поела ангажимент, че ще съкрати 10 хиляди военнослужещи, 200 танка, 20 бойни самолета и определен брой артилерийски системи и бойни съдове. Всъщност, голямото притеснение на чуждите гости е дали дори и с проверка на място могат да бъдат сигурни, че всичко това ще се изпълни.
Восъчните печати са свалени от вратите и хангарите са отворени. Всеки може да пипа и дори да брои подлежащите на унищожаване танкове. В три хангара са строени 17 танка модел „Т-62“.
Изведнъж всички аташета започват да записван номерата, които виждат върху куполите – 103, 104, 308, 309 – и т.н.
Представителите на САЩ и Франция са много прецизни и методични. Двамата много обстойно обикалят покрай машините и произнасят цифрите на глас, за да ги запишат на включените на запис диктофони.
Но в следващия момент са изненадани. От високоговорителите се чува глас, който предупреждава.
„Моля за вниманието на високопоставените български офицери и техните гости, съобщава дикторът. – Номерата на танковете нямат нищо общо помежду си, защото тук са събрани машини от различни поделения. Приемете, че номерата са произволни. Няма нужда ги записвате.“
След това унгарският военен представител споделя, че при тях, когато унищожават танк, защото те вече са приключили със съкращенията, демонтажът излиза на загуба от около 500 хиляди форинта.
Нашият отговор го стъписва: „Ние пък сме на печалба от 150 лева.“
Друг чужд пратеникът сконфузено пита защо всички всички машини изглеждат изрядно чисти и в топ състояние, след като ще се режат.
Българският отговор е, че „… иначе лошият навик на недобре поддържана техника се пренася твърде бързо“.
Същото впечатление правят и самолетите в Узонджово, където на бетонната писта са строени 15 изтребителя „МиГ-21“. След минути един от тях ще бъде нарязан.
Гостите узнават от първа ръка, от български военен, качествата на този самолет – развива 2185 километра, лети на пределна височина 18 000 метра, може да носи ракети и бомби до 500 килограма.
„Явно качествата на самолета са ви добре познати, защото не видях някой да си записва“, добавя той.
„Едно от аташетата си взе част от крилото като сувенир и си го отнесе. В този момент нашите бойни пилоти плачеха като гледат какво се случва със самолетите“, спомня си още Иван Григоров.
Следващият обект е комбинатът „Хан Крум“ в Търговище или както го знаят местните хора – военният завод. До 18 април в комбината са пристигнали с вагони 70 танка „Т-62“, а до края на годината броят им трябва да стане 503.
„Всички са в отлично състояние и след основен ремонт“, разказва главния директор на завода Иван Иванов. Той показва на гостите и графиците за работа, както и таблица с номера на постъпилите танкове.
След това делегацията влиза в огромно хале, разделено на коридори, така че хората в единия край да не виждат какво се работи в другия.
Танковете се унищожават безвъзмездно. Комбинатът покрива разходите за сметка на метала, който предава за претопяване. И така дори остава печалбата… от 150 лв. на танк.
Чуждите гости споделят, че конверсията на преобразуване на военната промишленост винаги е била на първия етап губеща, но след това става икономически изгодна. Дали и у нас стана така…
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: