Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас
  • Новини

Как убитият Нав от мияч на чинии е станал богаташ с Мазерати в САЩ и защо се е върнал у нас

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
nasbasvasgasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От мияч на чинии, до притежател на Мазерати. Успял в Лас Вегас и избрал да се прибере в България.

Това с няколко думи описва историята на убитият от бивш служител на МВР в България психолог Иван Владимиров – Нав. Той е разстрелян с куршум в лицето, след като уволненият от „Пътна полиция“ Румен Тонев решава, че Иван му пречи на следобедната дрямка.

Враждата между тях е от дълго време. Румен недоволствал, че Иван ходи по парркета, който му шумял. Заливал вратата му с олио, хвърлял яйца по прозорците му и това продължавало с години. Нав дори си купил парцел в Ихтиман, където си построил къща, само и само, за да избяга от напрежението, създаването от Тонев в кооперацията на ул. „Черковна“ в София. Предстояло му съвсем скоро да се нанесе.

„Аз съм влюбен в България. Хората тук са живи, будни и интелигентни“. Така Иван обяснява във видео към майсторски клас на НБУ, защо е решил да се върне в роднината, а не да продължи живота си на бохем в САЩ.

„Чувствам се истински жив, когато помагам на някого и когато се развивам“, казва още той година, преди да бъде брутално убит от сънародник в София.

Иван Владимиров е роден през 1977 година и има тежко детство, в което често е обект на подигравки от страна на съученици. В един момент той решава, че не иска да продължава да бъде “депресирано момче” и променя живота си на 180°.

Завършва Международни икономически отношения в УНСС, като по време на следването си два пъти участва в студентски бригади до Щатите, които му позволяват да изкара достатъчно пари, за да живее като бохем през останалото време. Впоследствие записва Психология на развитието в Лас Вегас и заживява в града на казината.

Опита си там той описва в две книги – “Смешна метафизика (за забавно развиващи се)” (сборник с текстове от негов блог) и наскоро излязлата “Вегаски истории (за мистици и простаци)”.

Иван среща жената на живота си, която е израснала в САЩ, но е с български корени и двамата развиват бизнес с медицинско-козметически уреди, който е толкова успешен, че им позволява да пътуват по 10 пъти годишно до Хаваите.

 

Двамата обаче се разделят, защото Иван усеща, че материалното не го прави щастлив и решава да си дойде в България, където да работи по специалността си, докато не е брутално разстрелян пред дома си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежка съдба! Пенсионер, изгонен от сестри, разплака България: Ще спя ей там, в тъмното!
Next: Див екшън в Пловдив! Адвокат извърши граждански арест в магазин в Пловдив: Хората гледаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.