Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?
  • Новини

Как уважавани пловдивски лекари се озоваха с белезници в съда?

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
qwvsdhdfsdfytfdytfd.png

Лекарите, замесени в аферата с фиктивния медицински център и източването на Здравната каса итехни съучастници бяха доведени с конвой в Районен съд – Пловдив. Днес съдебен състав ще реши дали да ги остави в ареста за постоянно или да им даде по-леки мерки за неотклонение.

В съдебна зала бяха доведени д-р Ненко Василев , 36-годишният Пламен Коларов, 53-годишната Веселина Николова /с която Василев живее на семейни начала и има две дъщери/, 66-годишната Златка Бързашка, и 58-годишният проф. д-р Ростислав Костадинов. Единствен Пламен Коларов скри лицето си под маска и качулка на суичър.

Те са обвинени в извършена документна измама – за това, че съзнателно са дали възможност на един от тях – Ненко Василев, да получи от бюджета на НЗОК чужди имущество – пари в големи размери – 815 000 лева. Това е станало чрез съставяне на електронни документи с невярно съдържание – протоколи за отпускане на помощни средства за хора с увреждания.

Обвинението е, че в периода 12.07.2022 г. до 22.06.2023 г. обвиняемите в съучастие и като съизвършители са съставили официални
документи с невярно съдържание за предписване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (7482 пациенти) без правно основание от бюджета на РЗОК – Пловдив за паричната сума от 700 211 лв.

В групата има още трима обвиняеми, които не са задържани. Това са проф. Стефан Костадинов, Тодор Коларов и Мария Декова. Последната е лекар от Велико Търново и здравословното й състояни не позволява да бъде в ареста.

Д-р Ненко Василев е добре познат на Икономическа полиция. Всъщност това е поредната схема за източване на бюджета от пловдивския лекар. Дружеството, през което са оперирали лекарите е „Медлайф”. „Медицински център Медлайф“ ЕООД е регистрирано ден преди Коледа през 2016 година от Васил Ненков Василев, който е роден през ноември 1998 г. и към онзи момент едва е навършил 18 години.

Компанията е със седалище в София, въпреки че Василев е от Пловдив, и с предмет на дейност: Осъществяване на специализирана извънболнична помощ от не по-малко от трима лекари с различни признати специалности, след регистрация на лечебното заведение в съответната Районна здравна инспекция, в това число диагностика, лечение и наблюдение на болни, консултации, профилактика, лабораторни и други видове изследвания, предписване на лекарства и лекарствени средства, експертизи на временна нетрудоспособност, издаване на медицински документи във връзка с дейността, физиотерапия и кинезитерапия и други възстановителни и рехабилитационни процедури, доколкото са свързани с осъществяване на извънболничната помощ, както и всички видове търговски сделки, необходими за задоволяване нуждите на осъществяваната медицинска дейност и за обслужване на пациентите.

Медицинският център обаче е бил абсолютно фиктивен и там не са извършвани нито една от изброените по – горе дейности.

Управител е баща му 59-годишният Ненко Василев Василев. За да заема тази функция, той трябва да притежава и необходимата медицинска квалификация. Според официални документи, приложени към фирменото дело, Василев се е дипломирал като лекар през 91 година във ВМИ-Пловдив. Взел лекарска специалност „Вътрешни болести“ от ВМИ-Пловдив през 2001 година, а през 2004 година завършва здравен мениджмънт с диплома в УНСС.

Името на Василев е замесено в много скандали. Той е бивш управител на Медицински център „Аврора” /бившето ДКЦ „Надежда” в кв. „Гагарин“/. След фалита на медицинския център, съпроводен от месеци неплащане на персонала на медицинския център, Василев затвори и се преориентира към продажбата на медицински принадлежности за хора с увеждания.

През годините негови фирми трупат сериозни задължения към НАП, банки и контрагенти. В следствие на това има запори, фалити и завлича редица фирми.

Проф. д-р Ростислав Костадинов работи в катедрата по „Епидемиология и Медицина на бедствените обстановки“ в Медицински университет – Пловдив и преподава там. Неговото участие буди недоумение, предвид блестящата му лекарска биография. Той е работил като военен лекар, бил е част от военномедицинския отряд за бързо реагиране, участвал е в редица мисии в чужбина.

Проф. доктор Ростислав Костадинов е професор по Медицина на бедствените обстановки и началник секция в катедрата в МУ-Пловдив. Той е първият български медицински офицер назначен на служба в командните структури на НАТО – 5 години служи в Главния щаб на Съвместното командване на НАТО в Неапол, Италия. Ръководи планирането на медицинските интервенции и след това и здравното обезпечаване на интервенцията “ Обединен бранител “ в Либия през 2011 година, за което е награден с орден от основния секретар на НАТО. Професорът е президент на интернационалния теоретичен комитет на International Disaster Medicine Association (IDMA) и специалист в Defence and International Security Institute (DISI). Секретар е на Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“.

Д-р Мария Декова е епидемиолог и е сред най- уважаваните лекари във Велико Търново.

36- годишният Пламен Коларов е бивш футболист на „Спартак Пловдив“. Според държавното обвинение, той е един от „дистрибуторите“, които са събирали данни за инвалиди и пациенти, на които фиктивно са били отпускани помощни средства и медицински изделия. Срещу него има и второ обвинение за подтикване към лъжесвидетелство“, тъй като след началото на разследването е опитал да накара част от хората да потвърдят неистини.

Съдът обяви , че делото за мярката ще се гледа при закрити врати, тъй като „не било редно лична информация за уаязвими хора да става публично достояние“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убийството на 21-годишната Микаела: Според близки на момичето тя е била системно тормозена
Next: ЛОШО! Конфискуваха BMW-то на известна DJ-ка, а тя показа доказателства

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.