Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ще ги стинем? Лятото в Гърция – по-евтино, по-чисто, по-приятно (вижте цените)
  • Новини

Как ще ги стинем? Лятото в Гърция – по-евтино, по-чисто, по-приятно (вижте цените)

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
gruceicqilqeot.jpg

От години хиляди българи предпочитат за дестинация на лятната си почивка Гърция – натам ги тегли не само близостта до Бяло море, но и доброто обслужване и сравнително приличните цени. На фона на инфлацията и повишението на цените в цяла Европа обаче как изглеждат нещата в момента в гръцките курорти? Едно интересно проучване на цените за туристи у нас и в южната ни съседка споделят от „Телеграф“:

Само срещу 7 лева или 3,50 евро може да изкарате цял ден на плаж в Гърция.

Толкова струва да си поръчаш фрапе и вода от заведенията, между които е разпределена плажната ивица.

цени море Гърция
Това означава, че за по-малко от 7 лева получаваш разхладителни напитки, шезлонг, чадър и прекрасно море.

Миналата година фрапето и водата стрували само 2,50 евро, но сега инфлацията и в Гърция си казва своята дума.

За сравнение у нас средната цена за сянка на плажа е 7 лева, като ако не опънете хавлия директно върху пясъка, а предпочитате шезлонг, ще трябва да платите още толкова.

В сумата не се включват напитки, а те се поръчват отделно от заведенията на плажа. Към момента цената на кафето на брега е около 3 лева, а бутилка вода струва около 3-4 лева.

Така общата сметка за същите услуги и напитки възлиза на 20 лева на човек.

Не е новина, че много българи предпочитат гръцкото море и отдъхват в южната ни съседка, а не по родното Черноморие.

Бум на резервациите на наши туристи за почивка в Гърция през юни, отчитат туроператори от Благоевград. Базите на повечето са пълни на 100% през този месец.

В предишните две години имаше отлив заради ограниченията, свързани с ковид пандемията.

„Сега хотелите в Неа Врасна и Паралия Катерини, които стопанисваме с гръцки партньори, са пълни с български туристи. Те идват на Бяло море, защото тук е по-спокойно, морето е по-чисто, а и цените са по-приемливи”, твърди Васил Ангелов, собственик на благоевградска туристическа агенция.

В момента за пет нощувки в хотел цената е 195 лева на човек, което е 39 лева на нощ.

В заведенията на хотелите безалкохолното струва 1,50 евро, толкова е и кафето.

Трима души пък спокойно може да хапнат и да пийнат в таверна срещу сумата от 90 лева.

„Миналата вечер бях на заведение с още двама души. За 200 грама узо, три пилешки пържоли, три салати, голяма бутилка минерална вода и кана с вино платихме 45 евро, което е съвсем приемливо за страна като Гърция, където и храната е вкусна, и обслужването е на ниво”, каза още Васил Ангелов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 19-годишен баща удуши детето си, защото му пречи да спи, после му пуснал ток, за да го съживи
Next: Баба от Момчилград е с 200 лева пенсия, но печели стотици левове от износ на трахана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.