Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калин Терзийски проговори за Диана Димитрова, с която е имал връзка: Беше ми нарисувала портрет с кръв
  • Новини

Калин Терзийски проговори за Диана Димитрова, с която е имал връзка: Беше ми нарисувала портрет с кръв

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
kalinterziziiskss.jpg

Разтърсващо признание за страстни чувства 

Бях влюбен като куче в нея, призна известният писател 

Един от най-популярните БГ писатели – Калин Терзийски, призна, че преди 10 години актрисата Диана Димитрова нарисувала неговия портрет…
с кръв.

Той с изумление установил, че ръждиво-кафяво-червената боя върху листа с неговия образ, който тя му връчила в плик, е всъщност кръв!

Не изпускай тези оферти:

Терзийски е посветил цял роман на романа си с красивата актриса, научи „България Днес“.

В „Любовта на 45-годишния мъж“, чието действие се развива през 2012-а, той описва страстта си към съвсем младата тогава студентка от НАТФИЗ, нашумяла наскоро не само с ролите си, но и с разтърсващото си признание, че е била бита от свой колега. Според непотвърдени публикации в медиите това е бил Юлиан Вергов.

По думите на автора двамата се запознават на премиерата на негова пиеса, но преди това начинаещата актриса му изпраща покана за приятелство във фейсбук, с която поласкава мъжкото му и творческо его.

„Бях влюбен като куче в нея“, сподели за вестника известният белетрист. Той обаче уточни, че „Диана има брутален характер“, което ни най-малко не оправдава насилието над нея.

„Тя е подложена и на психически тормоз след изповедта си“, смята Калин Терзийски. В „Любовта на 45-годишния мъж“ писателят описва и как преподавател на актрисата в НАТФИЗ на достопочтена възраст се разтрепервал само като я зърне в коридора.

„В хотел в Габрово стигнахме до кулминацията на нашите отношения. Въпреки че бях много влюбен, постъпих по мъжки рационално, ангажирах стая и уредих всичко останало. Но любовта ни не продължи дълго.

До финала се срещахме по заведения, с размяна на прегръдки и целувки, беше мъчително“, спомня си Терзийски. Въпреки това той е запазил топлите си чувства към фаталната актриса, която нейната колежка Елен Колева явно не е успяла да замести в сърцето му.

В романа „Любовта на 45-годишния мъж“ писателят нарича Димитрова „аланска принцеса“ с лице „с едри, открити и силни черти“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силен сняг вече затрупа половин България и не спира!-Ето къде вали в момента
Next: Майка видя кръв по памперса на малката си дъщеря и като я отведе на лекар стана страшно! Казаха, че има цикъл

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.