Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • КАПКОВО НАПОЯВАНЕ С ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ: ТОЗИ ДОМАШЕН МЕТОД СПЕСТЯВА ПАРИ И ВРЕМЕ!
  • Без категория

КАПКОВО НАПОЯВАНЕ С ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ: ТОЗИ ДОМАШЕН МЕТОД СПЕСТЯВА ПАРИ И ВРЕМЕ!

Иван Димитров Пешев март 17, 2025
Screenshot_10

Водата е един от най-ценните ресурси в градинарството, особено в горещите и сухи региони, където запазването на влагата е от съществено значение за здравето на растенията. Един от най-лесните, евтини и ефективни методи за напояване на растенията е използването на пластмасови бутилки. На снимките е показан именно такъв метод, при който бутилки с вода са поставени до растенията, осигурявайки постепенно освобождаване на влагата директно в кореновата система.

Как работи този метод?

Този метод на напояване включва използването на големи пластмасови бутилки, пълни с вода, които са поставени с гърлото надолу или с пробити малки отвори близо до корените на растенията. Водата изтича бавно, като осигурява равномерно и продължително овлажняване на почвата, което помага за по-добро усвояване от корените.

Основни предимства на метода:

Икономично използване на водата

Този метод значително намалява загубите на вода от изпарение, тъй като влагата достига директно до корените на растенията.

Постепенно овлажняване

Бутилките осигуряват постоянен приток на вода в почвата, което предпазва растенията от резки промени в нивото на влага.

Намаляване на честотата на поливане

Благодарение на бавното освобождаване на водата, растенията могат да останат хидратирани за по-дълъг период от време, без да се налага ежедневно поливане.

Подходящ за различни видове растения

Методът може да се използва както за зеленчукови култури като ягоди, домати и краставици, така и за овошки, лози и декоративни растения.

Лесно прилагане и ниска цена

Реализирането на този метод не изисква специално оборудване. Всичко, което е необходимо, са празни пластмасови бутилки, вода и малко усилие за поставянето им в градината.

Как да направите капкова система с бутилки?

Избор на бутилки

Използвайте бутилки с вместимост от 1.5 до 5 литра, в зависимост от нуждите на растенията.

Подготовка на бутилките

Пробийте няколко малки дупки в капачката или в долната част на бутилката, за да може водата да изтича бавно.

Поставяне в почвата

Заровете бутилките до половината или ги поставете с гърлото надолу близо до корените на растенията.

Пълнене с вода

Напълнете бутилките с вода и се уверете, че водата започва да се просмуква в почвата.

Използването на пластмасови бутилки като капкова система за напояване е екологично и ефективно решение за градинарите, които искат да намалят разходите за вода и да осигурят оптимална хидратация на растенията си. Този метод е особено полезен в горещите летни месеци, когато почвата изсъхва бързо. Освен че спестява време и ресурси, той помага за по-добър растеж на растенията и повишава добивите.

Ако искате да оптимизирате напояването на вашата градина, опитайте този лесен и достъпен метод – природата и вашите растения ще ви бъдат благодарни!

Continue Reading

Previous: Години наред почти не се обаждах на майка си
Next: Бабата се спотаи и с любопитство наблюдаваше жената, която плевеше гроба на родителите ѝ – та нали отдавна нямаше никакви роднини… А това, което видя след това, я накара косите ѝ да настръхнат…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.