Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик
  • Новини

Карлово плаче: Навръх Благовещение си отиде бивш кмет, депутат и голям общественик

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
hrvoinqgovski.png

Тази сутрин е починал бившият карловски кмет, народен представител и общественик инж. Христо Войняговски. Той напуска този свят само месец след 90-годишния си юбилей. През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си огромна любов към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и модерен и в същото време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.

Христо Войняговски  е роден на 12 февруари 1934 г., завършил е карловският техникум „Христо Ботев“, днес ПГ „Евлоги и Христо Георгиеви“, чието име бе възстановено по негова инициатива. След това завършва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дългогодишен учител в Образцовия техникум по механо-техника „Ген. Вл. Заимов“.

През 1988-1989 г. заедно със съмишленици, учредява неправителствената организация Настоятелство „Родолюбие“ и става инициатор за възстановяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеада карловци, допринесли за развитието на града и на България.

През 1991 г. участва в местните избори като независим кандидат, подкрепен от СДС и става първия демократично избран кмет на Карлово. В разделеното на „сини“ и „червени“ общество, той получава безпрецедентна подкрепа, а след това успява да обедини и поведе напред разцепения Общинския съвет.

В следващите парламентарни избори е избран за народен представител от СДС в 38-то Народно събрание.

Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово ценни дарения на документи и материали от миналото на Карлово, събирани от него през годините.

Изпод талантливото му перо къде на шега, къде на истина се роди книжката за миналото на Карлово, озаглавена „Трагикомични историйки от Розовата долина“.

През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова кауза бе паметта и опазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена.

Участваше активно в обществения живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изказванията си на публични събития напомняше, че любовта към отечеството, паметта към предците, необходимостта от високо образование, високият морал, не са само думи.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
Next: Това ли е краят им?! Гала с признание за Стефан в ефир: Разстроих се! Дори не ме чува като говоря

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.