Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Касова бележка от Гърция подлуди мрежата
  • Новини

Касова бележка от Гърция подлуди мрежата

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
kasovaovlebejka.jpg

Снимка на касова бележка от Гърция подлуди мрежата, видя Sofia24.bg. От кадъра се вижда, че сметката е на стойност 477 евро. В последните дни все повече се разраства спорът за това дали на нашето море, или в Гърция е по-евтино.

От коментарите става ясно, че въпросната сметка е направена на остров Санторини, който не се слави като евтина дестинация.

„Това го покажи на разказвашите вицове за евтинийката в Гърция“, пише в коментарите българин.

„Че то и в България има места, на които може да платиш подобни сметки, но не с това качество, което се предлага там. Затова ходете си на Слънчака – Гърция не е за всеки!!!!“, казва потребителка на Фейсбук.

През летния сезон на 2022-а българите пътуват в чужбина най-вече с цел почивка. През юни тази година над 41% от сънародниците ни, излезли извън граница са отишли на почивка или екскурзия. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в сайта cross.bg.

Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2022 г. са 680,6 хил. или с 48,4% над регистрираните през юни 2021 година.

Околи 39% от пътуващите българи в чужбина за периода, излизат извън граница с цел гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия, а със служебна цел пътуват едва 20,5%. През юни 2022 г. повече българи са пътували към Гърция – 176,7 хиляди. Вероятно тенденцията за ходене на море в съседката отново се завръща, след като сертификати за влизане в страната вече не са нужни, за разлика от миналото лято, когато голяма част от сънародниците ни останаха по родното Черноморие.

За посочение период към Турция са пътивали 160, 7 хиляди българи. И тук делът е сериозно голям – не е изненадващо, че южната ни съседка е сред предпочитаните дестинации за почивка през лятото. Към Сърбия – 60 хиляди, а Румъния е посетена от 54.0 хил. За Република Северна Македония са пътували 23,1 хиляди наши сънародници.

Към Западна Европа

През юни към Германия са пътували 33,7 хиляди българи, за Италия – 28,8 хиляди, а към Испания – 22,5 хиляди. За посочения период към Австрия са пътували 19,7 хиляди българи, а за Обединеното кралство – 14,1 хиляди.

Пътувания на чужденци у нас

През юни 2022 г. посещенията на чужденци в България са 1 131, 9 хил., или с 52,4% повече в сравнение с юни 2021 година. Регистрирано е увеличение по всички наблюдавани цели. Транзитните преминавания през страната са 34,9% (394.6 хил.) от всички посещения на чужденци в България. От общия брой чужденци, посетили България през юни 2022 г., делът на гражданите от Европейския съюз е 52,3% и достига 591,8 хиляди.

В сравнение със същия месец на предходната година се увеличават посещенията на граждани от всички наблюдавани страни. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 413,9 хил., или 36,6% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 163,9 хил., или 39,6% от посещенията в тази група.

През юни 2022 г. преобладава делът на посещенията с други цели – 46,4%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 42,4%, и със служебна цел – 11,2%. Най-много посещения в България през юни 2022 г. са реализирали гражданите от: Румъния – 206,1 хил., Турция – 163.9 хил., Германия – 94,9 хил., Украйна – 92,8 хил., Гърция – 78,9 хил., Полша – 64,1 хил., Сърбия – 58,5 хил., Обединеното кралство – 41,4 хил., Република Северна Македония – 32,3 хил., Чехия – 27,6 хиляди.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал: Асен Василев няма висше образование?
Next: НА ЖИВО: Кръв заля подлеза на България и Академик Гешов в София: Заклаха мъж пред очите на всички, избягал е към Красно Село!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.