Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кауфланд, Лидл и Билла са притеснени, че ще останат без български плодове и зеленчуци
  • Новини

Кауфланд, Лидл и Билла са притеснени, че ще останат без български плодове и зеленчуци

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdfvkidsvkfdkbkfg.png

„Лидл“, „Билла“ и „Кауфланд“, които са част отСдружението за модерна търговия,
съобщиха, че е възможно да очакват проблеми с доставката и търговията с плодове
и зеленчуци заради въведения от началото на годината специален режим за контрол
на стоките с висок фискален риск.

 

Контролът бе въведен в първите дни на 2024 г., като според новите правила всеки
превоз на такава стока над 500 кг и от превозно средство над 3,5 тона може да
става само с уникален номер на превоза, който се изкарва онлайн от сайта на НАП
чрез електронен подпис.

 

“Търговските вериги работят с десетки и дори стотици малки земеделски производители,
за които е практически невъзможно да изкарват на полето такива номера“, поясни
Вълканов.

 

“Ако запорирането на такава стока стане примерно в петък вечерта, ние нямаме
никаква възможност да платим на НАП да вдигне запора, защото банковият превод
в най-добрия случай ще пристигне при тях в понеделник. Така ние оставаме без стоката.
Освен това малките земеделски производители нямат на полето компютърна връзка,
достъп до сайта на НАП и електронен подпис, да не говорим, че когато се събира
реколтата, е много трудно да се прецени колко точно ще бъде набрано в определен
ден“, обясни за “24 часа“ изпълнителната директорка на “Лидл България“ Милена Драгийска.

 

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението, даде за пример влязлото от 1 октомври задължително деклариране на стоки с висок
фискален риск – първо по отношение на външната търговия – от 1 януари, а после
и за търговията на вътрешния пазар с голяма част от хранителните стоки. Според Вълканов това задължение е влязло без задължителната оценка на въздействието и без диалог
със заинтересованите страни и допълни, че този режим е изключително скъп и тежък
за изпълнение от компаниите и не е сигурно, че гарантира решаването на проблемите,
за които е бил създаден – справяне със „сивия“ сектор.

 

Вълканов посочи, че все още предстоят и допълнителни промени по режима. Ако това, което
се индикира като проблеми най-вече от сектор „Плодове и зеленчуци“, не бъде адресирано
до пролетта, то ние се опасяваме, че този режим ще удари българското производство,
каза той.

 

Въвеждането на еврото в България

„Това е тема с висока доза несигурност, която генерира разходи за компаниите,
защото те трябва да бъдат готови за това. Тук ще кажа, че компаниите, които са
членове на сдружението, са в много голяма степен напреднали в тази подготовка.
Имаме вътрешни планове, графици, но всичко това, за да има смисъл като усилия,
енергия и разходи – трябва да бъде подплатено от страна на държавата в тази посока,
а ние виждаме, че държавните институции не работи с това темпо, което очаква бизнесът
от тях, за да има тази предвидимост на рамката, която ще бъде изключително важна
за безболезненото въвеждане на еврото.

 

Тук искам да разсея всякакви съмнения,
които се прокрадват – приемането на еврото няма да доведе до увеличаване на цените
в магазините. Това трябва да е ясно на всички. Особено за големите вериги магазини
– това няма да се случи. Има много ясни правила, които са разписани за превалутирането
и от тях не може да се мръдне от милиметър. Инфлационната динамика на държавите, които са въвели еврото, не се различава
от световната икономика“, коментира Николай Вълканов.

 

СМТ обединява едни от най-големите търговски вериги с над 1000 търговски обекта
и близо 23 000 служители в цялата страна. Членовете му са водещи компании в сферата
на търговията с бързооборотни стоки – Лидл, Билла, Кауфланд, Мосю Брикола и др. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стрaшeн aртрит мe мъчeшe с години, дoкaтo eдин дядo нe ми дaдe тaзи рeцeптa. Нaпрaвo се пoчувcтвaх кaтo 20-гoдишнa
Next: Тъжно! Отиде си голямо име в родния спорт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.