Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КЕВР удари българите! Ето каква космическа цена на топлото утвърдиха днес
  • Новини

КЕВР удари българите! Ето каква космическа цена на топлото утвърдиха днес

Иван Димитров Пешев август 12, 2022
gazcecenana.jpeg

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за м. август, считано от 1 август 2022 г., в размер на 297,89 лв./MWh (около 152 евро/MWh), без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС.

На тази цена „Булгаргаз“ ще продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, предаде Дарик.

В съобщението на регулатора се казва:

Комисията определи цената след извършен подробен анализ на предоставените данни и документи във внесеното на 1.08.2022 г. ценово заявление на „Булгаргаз“.

Установено е, че общественият доставчик е формирал общото прогнозно количество за вътрешния пазар въз основа на четири източника. В ценовия микс е включено количество по договора за доставка на природен газ в съответствие със сключеното Четвърто споразумение с компания от Азербайджан за периода от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2022 г.

Необходимите количества природен газ за м. август са осигурени от „Булгаргаз“ и със сключен договор за доставка на втечнен природен газ /LNG/. Общественият доставчик е изискал оферти от търговци на природен газ от региона и по критерий „най-ниска доставна цена“ е сключил договори с две компании.

В заявлението на „Булгаргаз“ се съдържат цените на отделните доставчици и размера на техните количества в общия микс. С осигурените количества природен газ се покриват ангажиментите на обществения доставчик към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти, по задълженията съгласно Програмата за освобождаване и по Плана за нагнетяване в ПГХ „Чирен“.

Основната причина за високия ръст на цената за м. август е повишената цена на природния газ в резултат на агресията на Русия в Украйна. В условията на силно намалени или спрени доставки на природен газ от Русия и повишаващата се несигурност, много от държавите на континента също сключват краткосрочни договори. Тези фактори водят до дебалансиране на газовия пазар и до по-високи котировки на международните индекси.

Независимо от увеличението данните показват, че цената на природния газ в България остава по-ниска от цените на европейските газови борси – на най-големия газов хъб TTF те отбелязаха нов исторически ръст и достигнаха до над 212 евро/МВч.

Основната причина за по-ниската цена у нас са благоприятните ценови условия по договора за доставка на газ от Азербайджан. Част от доставяните количества са на значително по-ниска цена и не са обвързани с цените на международните борси, а с цените на петрола за 6 месеца назад.

Комисията потвърждава изразеното вече становище, че е от изключително значение през следващите месеци „Булгаргаз“ да положи максимални усилия за да гарантира сигурност на доставките и стабилност на цените за българските битови и стопански потребители.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха упоената и изнасилена Биляна Спасова
Next: Тайната падна: Лъснаха заплатите на служебните министри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.