Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор
  • Новини

Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
arasofkdsakskdfgkfhfdhfg.png

Райън О’Нийл, водеща звезда в Холивуд през 70-те години на миналия век, известен с емблематични филми като „Любовна история“ и „Хартиена луна“, почина. Това съобщи синът му в поредица от емоционални публикации.

На 8 декември Патрик О’Нийл сподели в Instagram, че баща му е починал „с любящия си екип до него, който го подкрепяше и обичаше така, както той би обичал нас“. По-нататък той „сподели някои чувства, за да ви даде представа колко велик човек е той“. Патрик описва баща си като „моя герой’, съобщи „Гардиън“.

„Гледах нагоре към него и той винаги беше по-голям от живота. Когато съм се родил през 1967 г., баща ми вече е бил телевизионна звезда в „Пейтън Плейс“. Там той се запозна с майка ми Лий Тейлър-Йънг и около 9 месеца по-късно се родих аз“, написа той.

След това младият О’Нийл започна да разказва за някои от телевизионните предавания и филми, които правят баща му световната суперзвезда.

„Баща ми стана международна филмова звезда с „Любовна история“ в началото на 70-те години на миналия век – десетилетие, което той напълно смаза, като се снима във филми като „Какво става, докторе?“, „Хартиена луна“, „Бари Линдън“, „Твърде далечен мост“, „Главното събитие“ и „Шофьорът“.

Новината за смъртта на О’Нийл идва след две диагнози за рак. През 2001 г. актьорът е диагностициран с хронична левкемия, а през 2012 г. – с рак на простатата.

О’Нийл си проправя път като актьор, като участва в различни американски телевизионни предавания през 60-те години на миналия век. Той е бил гост-актьор в предавания като „Недосегаемите“, „Театър на General Electric“, „Остави го на бивера“ и други.

Продължава да участва редовно в сериала Empire на NBC, а по-късно и в серийната драма Peyton Place в праймтайма. През 1970 г. се издига до световна слава, след като се снима в ролята на Али Макгроу в „Любовна история“ – филм, който му носи номинации за „Златен глобус“ и „Оскар“.

След „Любовна история“ О’Нийл се снима с Барбра Стрейзънд в „Какво става, докторе?“ и „Главното събитие“. В паузата между тези филми той се изявява заедно с 9-годишната си тогава дъщеря Тейтъм О’Нийл във филма „Хартиена луна“ от 1973 г., за който отново получава номинация за „Златен глобус“.

През 1975 г. изпълнява главната роля във филма на Стенли Кубрик „Бари Линдън“ и участва в много други филми през 70-те, 80-те, 90-те и през 80-те години.

В личния си живот О’Нийл е женен и разведен с колежките си актриси Джоана Мур и Лий Тейлър-Йънг, с която се снима в „Пейтън Плейс“. По-късно има три десетилетия продължила връзка с Фара Фосет от „Ангелите на Чарли“. Двойката е заедно до смъртта ѝ през 2009 г.

О’Нийл е баща на четири деца: Татум О’Нийл и Грифин О’Нийл, които има с първата си съпруга Мур; Патрик О’Нийл с втората си съпруга Тейлър-Йънг и Редмънд Джеймс Фосет О’Нийл с дългогодишната си партньорка Фосет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
Next: Сеизмолог обяви: Има много висок риск от унищожително земетресение в Истанбул

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.