Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор
  • Новини

Киното скърби: Почина много известен и обичан актьор

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
arasofkdsakskdfgkfhfdhfg.png

Райън О’Нийл, водеща звезда в Холивуд през 70-те години на миналия век, известен с емблематични филми като „Любовна история“ и „Хартиена луна“, почина. Това съобщи синът му в поредица от емоционални публикации.

На 8 декември Патрик О’Нийл сподели в Instagram, че баща му е починал „с любящия си екип до него, който го подкрепяше и обичаше така, както той би обичал нас“. По-нататък той „сподели някои чувства, за да ви даде представа колко велик човек е той“. Патрик описва баща си като „моя герой’, съобщи „Гардиън“.

„Гледах нагоре към него и той винаги беше по-голям от живота. Когато съм се родил през 1967 г., баща ми вече е бил телевизионна звезда в „Пейтън Плейс“. Там той се запозна с майка ми Лий Тейлър-Йънг и около 9 месеца по-късно се родих аз“, написа той.

След това младият О’Нийл започна да разказва за някои от телевизионните предавания и филми, които правят баща му световната суперзвезда.

„Баща ми стана международна филмова звезда с „Любовна история“ в началото на 70-те години на миналия век – десетилетие, което той напълно смаза, като се снима във филми като „Какво става, докторе?“, „Хартиена луна“, „Бари Линдън“, „Твърде далечен мост“, „Главното събитие“ и „Шофьорът“.

Новината за смъртта на О’Нийл идва след две диагнози за рак. През 2001 г. актьорът е диагностициран с хронична левкемия, а през 2012 г. – с рак на простатата.

О’Нийл си проправя път като актьор, като участва в различни американски телевизионни предавания през 60-те години на миналия век. Той е бил гост-актьор в предавания като „Недосегаемите“, „Театър на General Electric“, „Остави го на бивера“ и други.

Продължава да участва редовно в сериала Empire на NBC, а по-късно и в серийната драма Peyton Place в праймтайма. През 1970 г. се издига до световна слава, след като се снима в ролята на Али Макгроу в „Любовна история“ – филм, който му носи номинации за „Златен глобус“ и „Оскар“.

След „Любовна история“ О’Нийл се снима с Барбра Стрейзънд в „Какво става, докторе?“ и „Главното събитие“. В паузата между тези филми той се изявява заедно с 9-годишната си тогава дъщеря Тейтъм О’Нийл във филма „Хартиена луна“ от 1973 г., за който отново получава номинация за „Златен глобус“.

През 1975 г. изпълнява главната роля във филма на Стенли Кубрик „Бари Линдън“ и участва в много други филми през 70-те, 80-те, 90-те и през 80-те години.

В личния си живот О’Нийл е женен и разведен с колежките си актриси Джоана Мур и Лий Тейлър-Йънг, с която се снима в „Пейтън Плейс“. По-късно има три десетилетия продължила връзка с Фара Фосет от „Ангелите на Чарли“. Двойката е заедно до смъртта ѝ през 2009 г.

О’Нийл е баща на четири деца: Татум О’Нийл и Грифин О’Нийл, които има с първата си съпруга Мур; Патрик О’Нийл с втората си съпруга Тейлър-Йънг и Редмънд Джеймс Фосет О’Нийл с дългогодишната си партньорка Фосет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е голям празник-Почитаме покровителката на семейството и майчинството-Извършва се специален ритуал, а любими имена празнуват
Next: Сеизмолог обяви: Има много висок риск от унищожително земетресение в Истанбул

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.