Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Зеленски няма да е жив до 48 часа
  • Новини

Кирил Петков: Зеленски няма да е жив до 48 часа

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
zeelnliniqiq.jpg

Стряскащо е, че човекът, който моли за подкрепа (б.а. Влодимир Зеленски), може би след 48 часа няма да е жив. Това заяви пред журналисти в Брюксел министър-председателят на България Кирил Петков.

„Ще говорим с един глас, независимо от различията на общността. В момента се говори колко сериозни да са санкциите. България вчера зае позицията, че сме ние партньори на ЕС и НАТО и ще говорим в един глас“, добави той.

По думите му никой не е очаквал толкова бърза и масирана атака.

„1/3 от украинската армия е унищожена“, каза още Петков и добави: „Ужасно е това, което се случва. Млади момчета руснаци и украинци умират заради един лидер, който седи на една кръгла маса и прави ужасната грешка“.

Петков размаха и пръст на вътрешния си министър Стефан Янев, който вчера призова да не се избързва да се говори за война. „В момента виждаме ракети и обстрелване върху една независима държава. Каква карта на войната“, недоумява той.

„Ненамесата по военен начин в Украйна е факт. Никой от нас не рискува армията си. Путин трябва да знае две неща – работим всички заедно в един глас. И второ, всяко действие си има съответната цена“, каза премиерът.

„Ясно е, че няма да има военен конфликт НАТО-Русия. Другото, което е ясно, че до няколко дни ще видим Украйна да падне. Цената, която се плаща днес и вчера, са едни млади момчета. Едните поне се бият за държавата си, другите не знаят защо се бият“, сподели министър-председателят.

„Аз ако съм руски бизнесмен, не бих стоял да гледам как някакъв човек, който го наричам мой лидер, унищожава моята компания и моят бизнес“, заяви Кирил Петков по адрес на Путин.

„В този момент военни действия са невъзможни. Той каза, че би използвал ядрено оръжие, ако има военна намеса в Украйна. Независимо какво се случва в Украйна, ние стоим и гледаме отстрани“, обясни той.

„Единствените хора, които имат комуникация с Путин, са Макрон и Олаф Шолц. Макрон продължава да води разговори с молбата: „Спри се“, разкри премиерът.

„Доставките на бензин и дизел са от тях. Имаме уверение от „Лукойл“, че те работят с пълни темпове и няма да се спират доставките“, изрази плаха надежда министър-председателят.

„Нямам точни данни какво се случва – ние сме натовски сили. Нека да изчакаме да мине срещата на НАТО“, заяви Петков на въпрос дали ще се разположат в България допълнителни сили на НАТО.

„Мисля, че Путин не осъзнава напълно, че живеем в един много глобален свят. Сега светът е свързан и ако си ограничиш свързаността с най-големия пазар в света – европейския, ако си ограничиш света с Щатите, тогава какво правиш. Никой от европейските лидери не е очаквал толкова масирана атака“, продължи Кирил Петков.

„Всеки прави анализи. Ние сме едно голямо семейство. Трябва да има ясно изчисление на санкциите в икономиките на всяка от страните“, уточни премиерът и изрази надежда, че когато стартира гръцката връзка, ще сме много по-спокойни за енергийната сигурност на България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът Кирил Петков: Руските войници са мислили, че е учение! Не са знаели, че отиват на бой
Next: Украински пилот сам свали 6 руски самолета над Киев кръстиха го Духа на Киев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.