Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!
  • Новини

Кирил Петков към българите: Дайте по една заплата за Украйна, както направих аз!

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
kirlzpalatait.jpg

Премиерът Кирил Петков даде старт на дарителска кампания за Украйна.

„Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна“, написа във Фейсбук министър-председателят.

Малко по-рано днес стана ясно, че в сряда той ще води делегация, която ще посети Киев.

Ето цялото изявление на премиера:

Изпращането на военна помощ за Украйна изисква политическо, но и обществено единство. В публичното пространство има много крайни мнения по тази тема. Мисля, че е време да обърнем тази обществена енергия в реални действия!

Като министър-председател ще продължавам да работя за това България да има единна позиция въз основа на информиран избор, като през идващата седмица свиквам коалиционен съвет и организирам пътуване до Киев. Военната помощ не е задължително в една от двете крайности – не е само снаряди или каски. Нека разберем истинските нужди на Украйна и информирано като коалиция да се обединим около важни за тях конкретни необходимости, зад които всички можем да застанем.

Германия, Франция, Италия, Полша, Нидерландия, Австрия, Гърция, Швеция, Белгия, Финландия, Дания, Румъния, Норвегия, Хърватска, Чехия, Ирландия, Литва, Люксембург, Естония, Словения, Словакия, Кипър и Латвия изпращат военна помощ за Украйна и това не води до обявяване на война спрямо тях.

Докато достигнем този политически консенсус, като граждани на България, които вярват, че никой в Европа няма право да нападне съседите си и да избива мирното население, можем свободно да изберем да помогнем финансово на Украйна за закупуване на боеприпаси.

Затова откривам публична кампания за набиране на финансов ресурс, който да бъде предоставен на украинското правителство. Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е Фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна.

Държавата сме всички ние и всеки трябва да се чувства, че може да бъде част от решението.
#едназаплатазаукрайна
Можете да дадете своя принос тук: получател: VDU 0515 Kiev;
IBAN: UA133223130000025203000000021; SWIFT: EXBSUAUX

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Коалицията се пропуква. Лидерите на ДБ, БСП и ИТН бесни на Петков, а той става агресивен
Next: Колапс на пътя след Великден! Рухна мост край Девня. Летят линейки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.