Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети
  • Новини

Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
kriorusiqmalka.jpg

„ЕС излиза с общи действия, които включват общи мерки. Разговорите колко да са сериозни продължават и днес. Русия не се интересува от действията на Европа, но всяка агресия трябва да има цена“.

Това каза премиерът Кирил Петков пред журналисти в Брюксел. Той заяви, че България подкрепя всички мнения и няма никакъв начин да се делим от групата и да имаме по-уклончиво мнение

„Тези санкции трябва да нанесат болка върху тези, от които зависи, по начин, по който може да повлияе на техните решения. Има нещо, което Путин не осъзнава – ние вече живеем в много глобален свят. Светът е свързан и не може да си ограничиш свързаността с най-големия пазар в света“, подчерта Петков.

По думите му с тези мерки ЕС иска да покаже, че не може да стои безучастно. „България вчера зае позиция, че като партньор на ЕС и НАТО излиза заедно с тях. Никой не очакваше толкова бърза и масирана атака с жертви в Украйна. Една трета от украинската армия вече е унищожена, има взривове в цяла та страна“, допълни той.

„Ако погледнете на картата, ще видите, че Русия не е една кой знае колко голяма държава. Това е една държава, която има само газ, петрол и оръжия. Русия е една бензиностанция с ракети“, каза още Петков.

„Никой от европейските страни не се страхува от мигрантската вълна, която ще дойде от Украйна към Европа. Това не е бежанската вълна, с която сме свикнали. Това са едни европейци, на които току-що са им взривили летището, това са програмисти, които искат да има интернет, за да работят. И ние, и всички други страни сме готови да посрещнем хората“, каза още премиерът.

„Путин трябва да знае, че всички заедно работим в един глас и не може да има разцепление и че всяко действие има своята цена. Европа ще работи заедно. Другото, което трябва да е ясно е, че всички заедно ще работим срещу хибридната война на Русия“, допълни той.

По думите му най-голямата грешка би била разцепление в позициите. На въпрос дали ще поискаме допълнителни НАТО-вски войски на българска територия, Петков каза, че това е военна стратегия, а не политическа.

„Ние сме част от НАТО и координацията става в НАТО. Оптимизацията се гледа на ниво система, а не на страна по страна“, каза Петков и бе категоричен, че няма да има военен конфликт НАТО-Русия“. Министър-председателят е в Брюксел за извънредното заседание на Съвета на лидерите от Европейския съюз.

Новини Лондон

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка
Next: Украинец с голи ръце нападна колона от руски военни машини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.