Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков си направи безплатен ПР с малко момченце и съжали жестоко
  • Новини

Кирил Петков си направи безплатен ПР с малко момченце и съжали жестоко

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
kioorasorparrr.jpg

Видео, запечатало разговор на бившия премиер Кирил Петков с малко момченце, се превърна в истински хит в мрежата.

Клипчето, най-вероятно заснето на някоя бензиностанции, където автобусът на Промяната е спрял за почивка, сподели в профила си във Фейсбук и историкът и анализатор Кристиян Шкварек.

На кадрите виждаме невръстно хлапе, което отива до Петков и след като се запознава с него, уверено му заявява, че на предстоящите избори „Възраждане“ ще победят „Продължаваме промяната“, „защото са от добрите, не от лошите“.

Бившият премиер първоначално сякаш решава, че детето е пообъркало кой от коя партия е и му казва, че „ние не сме от „Възраждане““. Отговорът на момчето обаче му идва като гръм от ясно небе. „Знам“, отсича то.

Не изпускай тези оферти:

„ПР акциите с деца винаги са рискови, понякога се получава така“, отбелязва Шкварек към кадрите.

Още политика от страната:

От ПП нападнаха служебния кабинет

Тежки политически престрелки на прага на предизборната кампания. От „Продължаваме Промяната” нападнаха служебния кабинет заради отказаните американски танкери с втечнен природен газ и дадоха заявка, че само те могат да направят стабилно правителство.

От ГЕРБ минаха в контраатака и обвиниха бившите управляващи по темата бюджет. Служебният премиер пък размаха пръст срещу всички с думите – „кампанията вече започна”. Без да назове конкретна партия Гълъб Донев отправи критики към предишното управление.

„Нека припомня, че служебното правителство няма да участва в изборите, поради което е логично партиите и коалициите да потърсят опоненти другаде. Нашата първостепенна задача е да решаваме проблемите на милионите български граждани, а не да влизаме в дискусия с тези, които са ги създали с действия или бездействия”, посочи служебният премиер Гълъб Донев.

От „Промяната” пък обвиниха служебния кабинет заради отказа му да вземе всички договорени кораби с втечнен газ.

„Това, което ние оставихме и потвърждаваме е – шестте кораба, които бяха отказани, бяха с цена 30 долара под пазара. Единият кораб беше взет по тази причина. Ние имахме слотове за октомври, ноември и декември. Оттам нататък трябва да питате хората, които в момента взимат решенията. За нас е непонятно защо тези шест кораба бяха отказани, въпреки много добрата цена”, подчерта бившият министър-председател Кирил Петков.

ГЕРБ също се включи в критиките към кабинета „Петков”. Този път заради финансовото състояние на държавата.

„Хубаво вдигаш пенсиите. Къде ти е работещата икономика? Вдигаш пенсиите със заеми? Къде са им инвестициите? Къде са им повишението на БВП? Говореха за 4, 5, 6, до 8 стигаха. Сега падна под 2. Държавата е в тежка криза. Моделът „Румен Радев” за година и половина доведе такива партии, които съсипаха всичко”, е мнението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Кирил Петков и Асен Василев отхвърлиха тези твърдения. „Ние искаме да продължим със социалната политика и да увеличим възможностите младите семейства да имат достъп до повече детски градини, да имат възможност образованието от детската градина до 12 клас да бъде приоритет. Нашата най-голяма сила е, че никой не може да ни се обажда по телефона. Единственото което ни интересува е каузата. Каузата се казва България”, категоричен е Петков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как Румен Радев може да ни управлява, докато е ЖИВ?
Next: Изплува погребаната истина за тайната завера между Михаил Горбачов и Тато! Ето как Горби ни е дирижирал

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.