Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с нов чутовен гаф по български език: Нарече Бойко Рашков
  • Новини

Кирил Петков с нов чутовен гаф по български език: Нарече Бойко Рашков

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
chutovoengnaf.jpg

Премиерът Кирил Петков за пореден път показа, че познанията по български език не са му силна страна. Пред медии той нарече Бойко Рашков „литмус”.

Фокус върху абсурдната грешка на премиера в оставка поставя бившият здравен министър Костадин Ангелов.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

“Той (Бойко Рашков б. а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Знаете, какво имаме и по действията ще ги познаете. Там имаме сега много ясни литмуси за независимост”, заяви все още действащият премиер на страната ни Кирил Петков.

Дума „литмус” обаче в българския език няма. За широката публика остава загадка, какво точно е искал да каже Кирил Петков за Бойко Рашков. Може би е искал да го определи като „лакмус”, което в преносен смисъл означава всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито.

Кирил Петков стана пословичен с гафовете си по български език. Така на практика е трудно да се разбере какво точно иска да каже, а понякога самият той не може да формулира едно правилно изречение. Това от своя страна предизвиква и коментари в социалните мрежи.

„“Той (Бойко Рашков б. а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Имаме много ясни литмуси”~Кирил Петков*

…

* Какво иска да каже авторът:

1. Бойко Рашков единствено става за “литмус”. За полицай видяхме, че не става. Трети съд казва, че е некадърен. И като некадърен комунистически милиционер Бойко Рашков става единствено и само за “абсолютен литмус”.

2. Аз не говори булгарски език добре. Не разбира. Не знаемЕ къде се намирам. Какво искат да казвамЕ и защо. Казаха ми да говоря.

3. Един гаща плява да ядеш наш’та магара, за да няма два шамара с крак.

…

П.С.

Иначе дума “литмус” няма в нашия език. На книжовен български е “лакмус”.

Нищо, че сравнението между лакмуса и комунистическия милиционер е също толкова комично и жалко”, коментира Костадин Ангелов във Фейсбук страницата си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (две от най-силните й рецепти)
Next: Връщат поликлиниките, няма да сме вързани за един личен лекар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.