Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Киро и Линда нагазиха лука! Новият шеф на НАП ги погна – разпоредил е щателна проверка
  • Новини

Киро и Линда нагазиха лука! Новият шеф на НАП ги погна – разпоредил е щателна проверка

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
kiorasliandada.jpg

Новият шеф на НАП Борис Михайлов е разпоредил щателна проверка на фирмите за провиотици на Петкови и безглутеновата сладкарница „Амели“ на Линда в центъра на София, пише Plovdiv-online.

„ПроВиотик“-ът ще е обект на масирана инспекция заради съмнения за злоупотреби с европейски средства, сигнал за това Plovdiv-online изпрати до европейския главен прокурор Лаура Кьовеши на 20 март 2022 г.

Данъчните ще се фокусират върху отчетите на фирмата, платените данъци и върху получените 381 187 лв. по „Процедура BG16RFOP002-1.002 Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“ от страна на компанията.

Сумата е от еврофондове и е отпусната за иновативна разработка на провиотик за деца, като обаче такъв съществува отдавна и няма никаква причина да бъде финансиран с парите на европейските данъкоплатци като иновативен продукт.

Не изпускай тези оферти:

Още новини от НАП:

НАП: Доста от стоките, които се влагат в жилищното строителство, са обект на измами с ДДС

Не всички в строителния сектор са рискови. Целта ни е да разграничим тези, които умишлено не изпълняват законодателството, онези, които го правят от незнание, неглижиране или по други причини, и останалата по-голяма част – която е изрядна. Но се концентрираме върху всяка от групите, включително и върху спазващите, за да не минат и те в другата категория – на неспазващите.

Това казва в разгара на най-активния за строителни бранш сезон Николай Петков, директор на дирекция „Управление на риска“ в Национална агенция за приходите, в публикуван на официалната Facebook страница на Агенцията подкаст от поредицата „Данъците/Осигуряването, без които не можем“.

Той пояснява, че не само НАП, но и повечето данъчни администрации в света приоритизират този отрасъл като един от най-важните и посочва какви са причините. „Строителството е обемен бранш и произвежда продукт на висока стойност. Това е сложно производство – в него са въвлечени много хора с различни специалности, много материали. В някои от нашите анализи установихме, че доста от стоките, които се влагат в жилищното строителство, са обект на измами с ДДС. Затова при извършването на покупко-продажбата възникват множество рискове както за фирмата, така и за клиентите, в крайна сметка – и за бюджета“, посочва Петков.

За да намали щетата за фиска, НАП прави ежегодни оценки на сектора и прилага разнородни мерки за насърчаване на доброволното спазване и контролни действия. „Използваме различни инструменти, включително и извън дадените ни от закона проверки, ревизии и т.н. Това са комуникационни кампании, писма, подкасти, за да се обърнем към тези, които са или на границата на неспазването, или са коректни като данъкоплатци. За тези, чиято цел е да не спазват законодателството, единствената възможност е да приложим закона такъв, какъвто е“, завършва Николай Петков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като в апокалиптичен филм: Невиждано бедствие връхлетя България
Next: КОШМАР! Столични митничари преровиха пратка и очите им се замрежиха от видяното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.